“Зелената сделка поставя много високи цели, които най-вероятно не са постижими, освен ако Европейската комисия не признае, че единственият начин за по-бързо постигане на целите, е насърчаването на принципите на консервационното земеделие”. Думите са на проф. Готлиб Баш, президент на Европейската федерация за консервационно земеделие (ECAF). Нейни членове от над 10 европейски държави проведоха работна среща в България и посещения на родни no-till стопанства по покана на Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ). Проф. Баш, който представлява и Португалската асоциация за консервационно земеделие, даде интервю за Агри.БГ.

Проф. Баш, Вие имате богат опит в консервационното земеделие в Португалия. Кои са основните моменти, които можете да споделите пред българските фермери?


В продължение на 40 години ние правим изследователска дейност за консервационно земеделие в Португалия и бих казал, че, въпреки че условията са малко по-различни, пред португалските и българските фермери има много сходни предизвикателства. Визирам най-вече изменението на климата, към което трябва да се адаптираме - по-дългите засушавания, по-интензивни валежи. За да се справим с тези промени, трябва да прилагаме устойчиво управление на почвите.

Трябва да използваме принципите на консервационното земеделие и искам да припомня основните от тях:

  • минимално нарушаване на почвата, в идеалния случай без обработка;
  • постоянно органично покритие на почвата с растителни остатъци или покривни култури;
  • прилагане на разнообразни сеитбообращения и видове културни растения.

Така че това са принципите, които особено много спомагат за пестене на вода, за предотвратяване на ерозията, за насърчаване на биоразнообразието. Приложими са навсякъде, макар и под различна форма. Това сочи нашият опит в Португалия. От това, което видях днес в България, също е възможно принципите на консервационното земеделие да работят. Вие имате повече късмет от нас в Португалия - все още имате много добри почви, но за да поддържате тези почви здрави, трябва да прилагате принципите на консервационното земеделие. 

 

Кой е най-добрият начин за фермерите да направят прехода от конвенционално към консервационно земеделие?


Най-добрият начин за този преход е първо да потърсят съвет и да се поучат от други фермери, които вече го правят. Земеделските стопани се учат много по-добре от своите колеги, отколкото от изследователи, академични среди или други съветници. 

Важно е да се изгради мрежа от фермери. Видях това преди две седмици в Германия, където Германската асоциация за консервационно земеделие отпразнува своята 25-а годишнина. Те успяха да изградят огромно семейство за консервационно земеделие и мрежа от фермери, които си помагат за възприемането и разпространението на принципите на консервационното земеделие. Най-добрият начин без съмнение е обучението между фермерската общност.

Каква част от фермерите в Португалия практикуват консервационно земеделие?


Процентът варира. През последните 20 години имахме периоди, в които имаше субсидии за практики без обработка на почвата и след това отново ги спряха, така че фермерите не бяха много уверени в това, което ще се случи. Но като цяло бих казал, че около 4% от земеделските обработваеми площи в Португалия в момента са без обработка.

Има ли субсидии за консервационно земеделие във Вашата страна сега?


В Португалия все още има субсидии за практики за консервационно земеделие. Сеитбооборотът в днешно време е повече или по-малко задължителен в рамките на подхода за позеленяване. No-till и Strip-till технологиите, както и поддържането на растителни остатъци на полето също се субсидират. Фермерите могат да получат субсидии за практики без обработка на почвата и за поддържане на растителните остатъци на полето, за да се запази почвата покрита, което е един от принципите на консервационното земеделие.

Как земеделците в Португалия приемат европейската Зелена сделка?


Зелената сделка поставя много високи цели, които най-вероятно не са постижими. Освен ако Европейската комисия не признае, че единственият начин за по-бързо постигане на целите, е насърчаването на принципите на консервационното земеделие. В тази посока работим ние от Европейската федерация за консервационно земеделие - да убедим заинтересованите страни, политици, Комисията, че си струва да се насърчават тези практики - не само в името на почвата, но и за секвестиране на въглерод и за здрави почви. Здравето на почвата е постижимо само с принципите на консервационното земеделие. 

Какво бихте посъветвали българските фермери и особено тези, които избират консервационното, или регенеративно земеделие?


Искам да насърча всички български фермери да опитат принципите на консервационното земеделие и да се учат. Трябва да им кажа, че преходът означава процес на обучение. Техните усилия ще се изплатят, защото ще намалят разходите си, ще подобрят добивите в средносрочен и дългосрочен план и ще подобрят здравето на почвата си.