2023 г. е най-горещата година в историята от 1850 г. Глобалната средна температура е била 14,98°C или с 0,17°C по-висока от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г. 2023 г. е била с 0,60°C по-топла от средната за 1991-2020 г. и с 1,48°C по-топла от прединдустриалния период 1850-1900 г.

Данните обяви д-р Абдула Ал Мандус – президент на Световната метеорологична организация и постоянен представител на Обединените арабски емирства. Той участва в конференция "Изменението на климата - възможности за преход към устойчива хранителна система и опазване на околната среда", която се проведе в Пловдив по инициатива на земеделското министерство. 

Д-р Абдула Ал Мандус съобщи още, че януари 2024 г. е бил най-топлият януари в световен мащаб със средна температура на въздуха на повърхността от 13,14°C. Очакванията са, че 2024 г. ще бъде първата година със средна глобална температура над 1,5°C спрямо прединдустриалния период 1850-1900 г. (основна цел на Парижкото споразумение от 2015 г. е да се поддържа покачването на глобалната средна температура далеч под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагат усилия за ограничаването му до 1,5°C - бел. автора).

По думите на д-р Мандус метеорологичните данни категорично потвърждават изменението на климата в посока глобална промяна на температурите, което се вижда и при екстремните климатични явления, включително в България. Според него има “спешна необходимост от възприемане на всеобхватен и интердисциплинарен подход за справяне с промените в климата и техните въздействия върху земеделието". Той подчерта и необходимостта от координация и взаимодействие, за да се противодейства ефективно на това предизвикателство: 

“Работим усилено и с много партньори, сред които IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change, Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, за да следим повишението на температурата и да избегнем негативните последици от тях”, подчерта президентът на Световната метеорологична организация.

По време на конференцията зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева заяви, че превантивните мерки за справяне с предизвикателствата от изменението на климата, адаптацията и устойчивостта на земеделското и горското стопанство трябва да са приоритет за страната ни.

“Промените в продължителността на вегетационния сезон при разпространението на вредители и болести могат да повлияят на обема на основните добиви. Добитъкът също ще бъде неблагоприятно повлиян от значителен топлинен стрес, произтичащ от повишената температура и влажност на въздуха. Повтарящите се интензивни суши най-вероятно ще увеличат засушаването на почвата. Това, в комбинация с топъл вятър, увеличава риска от ерозия и деградация на почвата”, предупреди Колева.

Ренета Колева посочи, че средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя много бързо и очакванията са, че ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, средната температура на Земята ще се повиши с до 4-5°C до края на века.

Зам-министърът акцентира и на постигнато наскоро предварително споразумение между Европейския парламент и Съвета относно европейския Регламент за установяване на рамка за доброволно сертифициране на поглъщания на въглерод.

По думите ѝ то ще стимулира иновативните технологии за поглъщане на въглерод и улавянето на въглероден диоксид в земеделието, които допринасят за целите на ЕС в областта на климата, околната среда и нулевото замърсяване.

Чрез стимулиране на добри земеделски практики - като използване на покривни култури, минимални почвени обработки, правилно хранене на растенията, активно използване на ефективни микроорганизми - можем да увеличим количествата въглерод в почвата и също така да ускорим процеса на неговото улавяне, отбеляза Колева.

Ренета Колева: Въглеродното земеделие не само допринася за възстановяване на деградирали земи и смекчаване на изменението на климата, но също така спомага за опазването на екосистемите и водните ресурси. 


Кирил Вътев, министър на земеделието и храните каза по време на конференцията, че екипът му се е фокусирал върху напояването и неговото възстановяване. По думите му се работи на няколко строителни площадки от общо 24 проекта на „Напоителни системи“ за възстановяване на поливните съоръжения. Работи се и за облекчаване на сегашния разрешителен режим за използване на сондажи от страна на земеделските производители. “С оглед на промените в климата работим и по актуализиране на агроекологичното райониране по култури”, посочи министър Кирил Вътев.

И Кирил Вътев, и Ренета Колева подчертаха потенциала на науката в търсене на решения за справяне с климатичните промени.