През 2019 г. търговията с агрохрани на Европейския съюз е поставила рекорд, съобщават от Европейската комисия в новия си търговски доклад. Износът на земеделската хранителна продукция възлиза на 151,2 млрд. евро или с 10% повече спрямо година по-рано.  

Русия ограничава износа на зърно?

За същия период вносът в ЕС е бил за 119,3 млрд. евро или с 2,5% ръст на годишна база. Общият оборот на огрохранителната търговия за 2019 г. възлиза на 270,5 милиарда евро. Нетният износ на агрохрани от ЕС се е увеличил с 52% спрямо 2018 г. и достига рекордната стойност от 31,9 милиарда евро.

Основните страни, с които Съюзът е търгувал през изминалата година са САЩ (износ за 24,3 милиарда евро), Китай (15,3 милиарда евро), Швейцария (8,5 милиарда евро), Япония (7,6 милиарда евро) и Русия (7,2 милиарда евро).

Заедно, тези 5 страни са получили над 40% от изнесената от ЕС земеделска хранителна продукция. Съюзът е разширил присъствието си в Китай (ръст от 4,2 млрд. евро), САЩ (ръст от 2,07 млрд. евро) и Япония (до 1,01 млрд. евро), но е стеснило пазара си в Хонконг (с 400 млн. евро), Либия (със 170 милиона евро) и Алжир (със 120 млн. евро).

По отношение на вноса в ЕС, 5 държави осигуряват 35% от стойността му. Това са САЩ с импорт за 11,8 млрд. евро, Бразилия с 11,6 млрд. евро, Украйна със 7,4 млд. евро, Китай с 6,1 млрд. евро и Аржентина с 5 млрд. евро. В сравнение с 2018 г., е нараснал вносът от Украйна (с 1,76 млрд. евро), Канада (451 млн. евро), Китай (418 млн. евро), Перу (334 млн. евро) и Сърбия (279 млн. евро). Спаднал е импортът, който ЕС реализира от САЩ (с 290 млн. евро), Бразилия (288 млн. евро), Австралия (286 млн. евро) и Нова Зеландия (със 190 млн. евро).

EU28: trade of agri-food products in million euro, per quarter

2019 носи повишение в износните обеми на няколко продукта - свинско месо (чиито експорт нараства с 2,36 млрд. евро), пшеница (1,75 млрд. евро), спиртни напитки и ликьори (1,13 млрд. евро). Най-голям спад реализира захарта от цвекло и тръстика (с 523 млн. евро), зехтинът (със 125 млн. евро) и нобработените кожи (114 млн. евро).

От внасяните стоки, най-много нараства обемът на тропически плодове (със 752 млн. евро), маслодайни семена, различни от соя (със 747 млн. евро) и растителни масла, различни от палмово масло и зехтин - с 660 млн. евро. Намалява стойността на внесените палмово масло и масло от палмови ядки (с 612 млн. евро), цитруси (с 282 млн. евро) и зехтин (с 215 млн. евро).

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

МЗХГ: За основните храни България е самодостатъчна

„Зелени коридори“ - ще има ли недостиг на плодове и зеленчуци?

Животновъди: Дайте приоритет на родното производство