Тъжно е. Тъжно е, когато си се върнал от 15-годишен гурбет в чужбина, вложил си всичко спестено в животновъдство, започнал си със 17 крави, които си увеличил на 250, и вечер се връщаш вкъщи и нямаш сили да се зарадваш на трите си деца. А нямаш сили не заради физическия труд, а защото трябва да се бориш с бюрократщината, вратичките в закона и своеволията при разпределянето на общински пасища.

Мнение: Проблемът с виртуалните животни ще се реши като се тръгне от пасищата

Пасища, които си стопанисвал в продължение на няколко години. Вложил си хиляди левове за тяхното разчистване и поддържане. За които законът ти дава предимство при разпределянето им като досегашен ползвател. Пасища, които с анекс към договора можеш да ползваш до края на септември, и като такива не се считат за свободни за разпределяне. Такива, които губиш обаче с протокол на една комисия.

И това не е приказка с неясен край, а поредният случай на неправомерно разпределяне на пасища, които за един животновъд с месодайни крави са жизненоважни. А Манол Атанасов от град Клисура е точно такъв. Колегите го познават като емоционален и честен човек, за който смисъл на живота са не точките и запетаите в закона, а животните и семейството.

Но нека оставим емоциите настрани и се заровим в числата. През следващата 2021/22 стопанска година след 30 септември той ще се раздели с досегашните 160 дка, които са до портата на стопанството му. Други 450 дка ги делят наполовина и ги заменят със земи в недопустим слой, неподдържани и недостъпни. 

„А най-фрапиращото е, че спрямо животинските единици аз съм удовлетворен от Общината на 40%, а новият ползвател – над 100%. За около 100 овце и 20 коня той получава над хиляда декара, а на мен за 250 месодайни крави в планински район са ми дали по-малко от хиляда“, сравнява Манол.

Той ползва въпросните пасища от 6 години. Тъй като договорът му изтича, до 10 март подава заявление по чл.37и, ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), за да участва в разпределянето им. Напролет обаче го карат да подпише анекс, за да продължи да храни там животните си до 30 септември 2021 г. Опасява се, че точно този подпис му е изиграл лоша шега.

Като досегашен ползвател предимството пред останалите му е гарантирано по силата на чл.37и, ал.6, пр.2 от ЗСПЗЗ, където пише: при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Но дали това важи и в случая, когато договорът не е изтекъл, се пита Манол. 

„Може би не трябваше да го подписвам. Да изчакам да изтече. Може би тогава щях да се възползвам от това, че ми изтича договорът и те са длъжни да ми го подновят като досегашен ползвател“, чуди се животновъдът.

Манол не е единственият ощетен при разпределянето на пасищата в района. Има и други негови колеги, които засега нямат смелостта да наддигнат глава. Но той е твърдо решен да си търси правата, затова е подал жалба в Районен съд Карлово. В нея той посочва още едно разминаване със закона.

Въпреки действащия договор за наем, комисията третира пасищата като свободни и ги разпределя, но на друго лице. Като се има предвид обаче, че отношенията в този договор, сключен между Община Карлово и жалбоподателя, са облигационни, то тяхното прекратяване се урежда по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и тук комисията няма никакви правомощия.

За разрешаването на своя казус Манол има подкрепата на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България, на която той е член. Те, от своя страна, са изпратили своето становище до Община Карлово с апела да извършат проверка на работата на комисията и ако има законова възможност, да бъдат отменени нейните действия.

В ЗСПЗЗ така е записано обаче, че дори да има възражение към протокола на комисията, това не спира нейното изпълнение. По тази логика Манол оспорва протокола и ако съдът постанови, той ще падне, но догодина. А за един животновъд това е много време и със сигурност ще му нанесе големи щети. 

И ако един ден чуем в новините за едни 250 крави Херефорд, окупиралия главния вход на Министерството на земеделието, ще знаем на кого са и защо са там. Защото пасищата са само капката, която може да прелее чашата на търпение на един животновъд в България.