„Не сме удовлетворени от това, че нашето земеделие не осигурява достатъчно храна за пчелите”, заявява пред Агри.БГ председателят на Областния пчеларски съюз в Плевен доц. Юлиян Станчев.

Кои са топ фермерите на България?

Спадът в животновъдство у нас се явява проблем и за пчеларството. Според Станчев това, че ливадите са малка част от земеделските площи, а горският фонд намалява, рикошира върху опрашителите.

„Преобладават култури, които не са медоносни. Когато имаше повече животни, се отглеждаше например репко – цъфтяща фуражна култура и много други медоносни фуражни култури, които вече не се сеят. Площите се заемат основно с пшеница, ечемик, царевица, а те не са медоносни. Има цели землища на села, в които изобщо няма цъфтящи култури”, заявява доц. Станчев.

Той дава пример със САЩ и Канада, където масово зърнопроизводителите са и животновъди, и смята, че у нас това също трябва да се стимулира. „80% от месото в България се внася от чужбина. Имам статистика от 1943 година, когато в моето село например е имало над 20 хил. овце, сега са най-много 100-тина”, добавя пчеларят.

По думите му българското земеделие е много еднообразно, няма хармония, не осигурява изхранването на народа, а в същото време имаме идеалния почвено-климатичен комплекс. 

доц. Юлиян Станчев: Структурата на нашето земеделие не съответства на природоклиматичните условия. Вместо да се отглеждат топлолюбиви култури, преобладават пшеница, ечемик, рапица – те могат да се гледат и на север.

Представителят на пчеларския сектор подчертава значимостта за производителите и потребителите от повишаване на производството на селскостопански продукти, характерни за страната ни, както и в повишаването на културата на хранене.

„В Турция например 90% от меда се реализира в самата страна. Те са на второ място в света по производство на мед след Китай. Пада се по килограм и нещо на човек годишната консумация там. Износът на този голям производител е почти колкото е износът на България. Но ние изнасяме по-голяма част от произведеното, което не е изгодно за нас, тъй като е на ниска цена”, дава пример браншовият представител.

„Голямата болка ни е, че българинът поема много малко мед, за разлика дори от съседните нам държави”, казва на финал доц. Юлиян Станчев.