В деня на професионалния празник на растителната защита в България си задаваме въпроса къде стои страната ни и ще може ли да изпълни амбициозните цели на Европа?

Ще я бъде ли мечтата на фермерите - субсидии без данъци

ЕК предвижда намаляване до 50% на употребата на пестицидите до 2030 г. Все още не е ясно дали амбициите ще бъдат укротени предвид всичко, което се случва в ЕС - много по-високи разходи за производство, за препарати за растителна защита (ПРЗ) , за горива и т.н. 

От друга страна на българския и европейски пазар вече съществуват голям брой препарати, които са с органичен произход и съвсем не са предназначени само и основно за биологично производство. И точно те са тази алтернатива на скъпите препарати и торове, направени от химикали, чиято цена вдига себестойността на земеделската продукция в дългосрочен план.

Но също така и оставя понякога трайни негативни остатъци в почви, вода, въздух, както и в храната. А оттам стигаща до трапезата на потребителите, може да създаде предпоставки за непредвидими здравословни проблеми.

В България вече има създадена асоциация, която да подпомага фермерите и земеделското министерство.

“От 2022 г. в отговор на европейските предизвикателства, Зелената сделка и за намаляване на употребата на синтетични пестициди и употребата на минерални торове в България, вече е учредена Национална асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии. Тя е създадена с цел да улесни адаптирането към новите директиви на ЕС за земеделските производители и администрацията на Министерство на земеделието и БАБХ, свързани с тази тематика.

Растителната защита е една, но подходите и механизмите вече са много различни и са предизвикателство и в новия програмен период на земеделието в България”, коментира за Агри.БГ председателят на новосформираната асоциация Божидар Петков.

Идеята е организацията да не дава предложения само за алтернативни ПРЗ, а цялостни технологии за подмяна на химичните препарати с ефективно действащи препарати от нехимичен или биологичен произходи.

“Да накараме микроорганизмите да работят за нас, да създадем условия те да се намножат, защото с използването на минерални торове и химически средства, те се потискат. Така нашата почва с годините става мъртва и е само един буфер, който задържа временно внесените химични вещества. Ако разработим и възстановим почвеното плодородие с тези микроорганизми, тогава рязко ще се повиши хумусното съдържание и ще имаме устойчиво плодородие, което ще се повишава и от година на година ще се налага да внасяме по-малко и по-малко торове, а всичко ще е за сметка на репродукцията”, обясни Петков.