Намаляването на зависимостта от руските изкопаеми горива, набирането на средства за следвоенното възстановяване на Украйна и укрепването на нарушените вериги за доставки ще бъдат приоритет на Чешката република, когато поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

Въпреки че продоволствената сигурност не е сред петте акцента в програмата за следващите 6 месеца, представител на чешкия кабинет увери, че ще работят за мобилизиране на всички инструменти, така че Европа да разшири производството на хранителни продукти през следващите няколко месеца.

„Би било разумно да забравим за водещата устойчива хранителна политика на ЕС – Стратегията „От фермата до трапезата“, по време на председателството на Чешката република, за да се съсредоточим върху увеличаването на производството на храни“, каза Щепан Черни, генерален директор по европейските въпроси на чешкото правителство, за EURACTIV.

По негови думи на фона на предизвикателствата, породени от войната в Украйна, фокусирането върху производството на достатъчно храна за посрещане на търсенето трябва да бъде приоритет. 

„Амбицията на стратегията, изричана от нейните автори няколко пъти, е да намалим количеството храна, която произвеждаме. Но не мисля, че това е най-разумното нещо точно сега, когато сме заплашени от глад“, допълни той. 

Само месец по-рано обаче, на 25 май чешкият министър на земеделието Зденек Некула заяви пред журналисти, че Зелената сделка „ не е мъртва “ и трябва да остане ключов приоритет на селскостопанския сектор въпреки войната в Украйна.

Запитан за това очевидно противоречие, неговият колега Черни отговори, че макар да подкрепят Зелената сделка, в момента са необходими някои „практични стъпки“ за „решаване на проблема в краткосрочен план“.

Въпреки че устойчивите амбиции не трябва да бъдат спирани, те трябва да бъдат поставени на пауза през шестмесечното чешко председателство. Според него това ще даде известна свобода на действие за националните стратегически планове на държавите членки, така че те да „използват всички пари и инструменти, с които разполагат в момента, за да произвеждат колкото се може повече храна в най-кратък период от време“.