97% от българите са с негативно отношение към използването на генномодифицираните организми. Това съобщи доц. Светла Николова от сдружението "Агролинк" по време на кръгла маса за въвеждането на нови геномни технологии, организирана от неправителствени организации.

Четете още: Как фермерите да печелят повече пазари?


ЕК предложи ново законодателство в областта на геномните технологии през юли миналата година, като амбицията на вносителите беше до края на 2023 г. да се гласува проект на Регламент за нови геномни технологии. Това обаче не се получи, защото срещна противници сред страните от общността, а нашата страна се въздържа при гласуването по този въпрос. 

„Регламентът се налага под натиска на агрохимическото лоби – каза Николова. – Без етикетиране, без проверка и без оценка на риска - така трябва да се разпространят новите геномни технологии. Проектът на регламент е написан на коляно без научна обосновка и не е приложим“, категорична е тя.

Ново гласуване по парливата тема е насрочено за 11 януари, което ще бъде последвано от гласуване в пленарна зала на 15 януари.

„Няма за какво да се бърза, така има опасност да се направят сериозни грешки. Нека първо да се види какво е влиянието на новите геномни технологии върху здравето на хората и животните, как влияят върху биоразнообразието. Навлязоха малко на брой чужди сортове, а нашата селекция беше избутана в дъното. Трябва да продължат регулацията и контролът върху новите геномни технологии“, категоричен е доц. Веселин Дочев, преподавател в Шуменския университет. 

Според него не е редно да има много строги мерки относно биологичното земеделие, а за новите геномни технологии да не се предвижда контрол. Те ще бъдат патентовани и трудно ще може да се опазят биологичните култури от замърсяване, като така ще се влезе в конфликт на интереси, стана ясно от думите на експерта. 

"Предлаганите нови геномни техники нямат нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди време", смята д-р Ивелин Ризов, държавен експерт в Министерството на земеделието и храните. "Основният отличителен елемент е, че при трансгенното инженерство имаме пренос на гени от далечнородствени организми. Докато при новите геномни техники, които се предлагат за регулация, говорим за пренос, в най-страшния случай, на гени от близкородствени организми. Иначе говорим за това, че преносният генетичен материал трябва да бъде от съществуващия генофонд", поясни той. 

Проектът за европейски регламент се базира на три члена от Договора за функциониране на Европейския съюз – чл. 43 за прилагане на Общата селскостопанска политика, чл. 114 за осигуряване доброто функциониране на вътрешния пазар и чл. 168 за гарантиране високо равнище на защита на здравето на хората.

„Документът няма да измени действащото законодателство за генномодифицираните организми, както и действащия български закон за ГМО“, уточни д-р Ризов. Той напомни също, че в Европа, както и у нас, вече се консумира значително количество продукти, произведени и от модифицирани съставки. При соята например над 98% от световното й производство е от генномодифицирани организми. 

Да не се бърза с приемането на новите геномни технологии, препоръча и биопроизводителят Божидар Петков, председател на Българската асоциация на производителите на малини и ягодоплодни. И сега нашите биопроизводители подписват по настояване на партньорите си декларация, че не използват геномни технологии. Но когато се разреши свободното отглеждане на растения и животни с редактирани гени, те няма да са в състояние да дават вярна информация и неволно ще излъжат. При проверка ще последват рекламации, които ще доведат до директни загуби на средства и пазари. 

В двучасовата дискусия се включиха фермери, които се занимават с биологично производство, представители на различни браншови организации и на Селскостопанската академия.