Благовеста и Николай Василеви са едни от малкото биологични животновъди, които увеличават стадото, развиват своя бизнес и намират реализация на продукцията си. Проблемите не ги подминават, но продължават напред.
Министерството към биофермерите: Знаем проблемите и какво да проверяваме на терен
„За българския животновъд става все по-трудно да оцелява. От една страна, има много мошеници. Транспортният туризъм е все по-актуален. Уж започна една борба на предното правителство да стопират такива кражби на европейски средства, но не навсякъде“, споделя Бети пред Агри.БГ.
Наскоро нейният съпруг Николай, който през летните месеци пасе говедата на „Дивата ферма“ в Национален парк „Рила“, се е сблъскал с един такъв случай. Лице от Костенец идва и „търси“ с проверяващи на Министерството на земеделието (МЗм) и БАБХ къде му е животновъдният обект с 200-те овце.
„Николай им е отговорил: „Цяло лято съм тук, 200 овце не съм виждал“. Мястото на такива хора чертожници не е в планината. Това трябва да спре час по-скоро“, категорична е Бети.
Друг проблем пред биоземеделието в България, който тя посочва, е, че България може да не успее да защити бюджетът по Първи стълб, предвиден в Стратегическия план за утвърдени биологични производители. Има опасност той да бъде пренасочен към всички останали мерки по Втори стълб.
„До момента не е ясно дали България правилно е защитила позицията в Първи стълб да остане биопроизводството, а във Втори – производството в преход. Не е вярно, че има припокриване на дейности. С една правилна аргументация можем да го защитим“, смята животновъдката от Източни Родопи.
За финал тя пожела на своите колеги да не се предават нито духом, нито тялом. „Биоземеделието изисква много работа, тъй като се случва с повече ръчен труд, отколкото с механизация. Но трябва и акъл“, допълни Бети.
Вижте повече от разговора ни с нея по време на отбелязването на Европейския ден за биоземеделие 2022 във ВИДЕОТО.