Ако България спре вносът на плодове и зеленчуци, до десетина дни магазините ще останат празни.  Собственото ни производство е толкова. 

Ако спре вносът на месо и мляко - около три-четири месеца. 
За сметка на това имаме много зърно - тази година имаме рекорден експорт на пшеница - над 6 млн. тона. 

Но ако решим да минем на житния режим на Дънов, ще ни е трудно, защото тя освен пшеница изискра ябълки, мед и орехи. Ние имаме достатъчно пшеница и пчелен мед, но орехите ще ни свършат бързо, а ябълките ни са много малко. 

Това каза министърът на земеделието в оставка Кирил Вътев по време на откриването на тридневната Академия „Иновации в агробизнеса“ в София. 

Причината за този анализ на министъра е свързана с продоволствената сигурност и продоволствената независимост на една страна. 

“Продоволствената независимост означава, че при всякакви кризисни ситуации, държавата може да обезпечи населението си с всякакви храни и напитки. За голямо съжаление България е далече от тези показатели. 
Тъй като виждаме колко е сложана международната обстановка, никой не може да ни гарантира каква криза ще настане. 
Започнали сме обследване на нашата продоволствена сигурност, за да можем след това да минем към продоволствена независимост. 

Това трябва да стане чрез емпирични данни, защото се оказа, че у нас е много трудно човек да събере информация за каквото и да е, особено в аграрния сектор”, обясни министърът. 

По какъв начин ще стане това обследване? На този въпрос на Агри.БГ министърът отговори: 

“Чрез събирането на данни за наличните количества в складовете на продукти, които имат дълъг срок на годност, потенциал на производство и в рамките на една календарна година възможностите за обезпечаване на националната продоволствена независимост 

В агростатистиката влиза много изкривена информация. При стоковите борси и тържищата не е така. 
Мерките след това, ако от даден артикул имаме възможност да обезпечим страната - да речем 30%, през следващата година трябва да станат 40%. 

Без достоверна информация не могата да се направят адекватни анализи с достоверни изводи и решения”, обобщи министърът. 

Той подчерта, че е изключително необходимо трайно да се обвърже науката с практиката. 

“За голямо съжаление България разполага със стотици аграрни учени, които са по света и работят за чужди компании, от които ние купуваме - семена, торове, препарати, нови технологии и т.н. 
У нас има уникални млади хора, които имат друг подход, друг поглед. Те много добре разбират пазара и маркетинга. Те тръгват оттам - не от цвета на животното, от растението... те тръгват от пазара и товае единственият правилен подход. 

Искаме да вдъхновим младите чрез успелите и признатите по цял свят българи”, каза министърът и съобщи, че се подготвя среща между такива български учени и младото поколение на България в аграрния сектор. 

Вътев посочи и най-впечатлилата го дефиниция за иновация - тя е на Германската мрежа за иновации. 

“Според тях иновация е нещо ново, което не го е имало досега, но е направило пазарен успех. Ако не е направило пазарен успех, не се приема за иновация. 

Защото назад във времето по проекти по европейски програми, иновация беше да си купиш нов трактор. Това не е сериозно”, каза министърът в оставка. 

Вътев даде за пример Нидерландия, която е втората в света по пазарен дял за експорт на аграрна продукция след Съединените американски щати. А тя е по-малка от България, имат по-неприятни климатично-почвени условия, но има страхотна наука. 
Така мечтая да направим и в България, защото имаме огромен потенциал, който не използваме. 

Той подчерта, че е изключително важно да се следи развитеието на новостите, които създава науката катонанотехнологиите или новите геномни техники. 

“Намериха се специалисти в кавички, които ги обявиха за новото ГМО. Няма нищо общо. Новите геномни техники ще ни променят живота коренно. Благодарение на тях голямо количество болести стават лечими. Всеки трябва да има правото на своя информиран избор. За да се създаде един нов сорт, има нужда от 8 до 12 години време. Този нов сорт се получава като се кръстосат два по естествен път чрез опрашване. И отново, и отново се кръстовсва, докато този сорт се стабилизира и не се разпада на родителите си. Това е нормалната селекция.

Чрез новите геномни техники генетиката на растенията везе е прочетена и се махат тези гени, които предполагат заболяване. Остават тези, които водят до устойчивост на суша, на влага и т.н. и този период от 8-12 години слиза на 2 години. 

Ние в момента сме на много ниско ниво в производството на семена. И тях внасяме. Скоро ще трябва да ровим в мравуняците, за да търсим семена. Науката е много тиха”, обобщи министърът в оставка и се обърна към представителите на науката:

“Моля, презентирайте всичко, което имате.

Бизнесът е шарен - има пасивни, има и активни хора - чакат да ги поканят, да им се покаже ... Успяват тези, които имат предприемаческия дух на търсене, на амбиция, на хъс да се наложат в една изключително висока пазарна конкуренция.”