Поредна трудна година изпратиха зърнопроизводителите, които бяха притиснати от вноса на зърно от Украйна, по-високи цени на семена, торове, препарати за растителна защита и какво ли още не. 

Гласувайте: Да се разреши ли поставянето на фотоволтаици на земеделска земя?

Вижте как производителите видяха годината и какъв е техният коментар пред Агри.БГ.

Югоизточна България

Илия Проданов, Бургаско 

На първо място много интересна година. Мога да кажа, че като добив беше нормална, може би не стигнахме миналогодишните реколти от пшеница, рапица, слънчогледа - движим се в нормални граници за страната. Южна България малко по-надолу, Северна България малко по-добре. По-големият проблем е пазарът. Какъвто и добив да сме прибрали, като не можем да го продадем, няма полза от това.

В нашия регион пшеницата се движеше около 500 кг/дка, ечемикът малко по-надолу, рапицата около 200 кг/дка, слънчогледът надали средният ще стигне 200 кг/дка. За царевица не говорим, защото при нас са малко като площи.

В нашето стопанство цялата продукция стои. Не че чакам по-добри времена, а по-скоро чакам каквито и да е времена. Търсене няма. Имаше един период през лятото, през който можеше да се вземе добра цена на фона на моментните цени, които са сега, но при тези галопиращи разходи, несигурност какво ще се случи наесен, на какви цени ще ни излезе следващата реколта, никой не посмя да продаде. Торът вървеше много нагоре и то не само при нас, а в цяла Европа и се притеснявахме да продаваме на тези цени тогава. Сега като гледаме може би трябваше да продадем тогава, не знам дали въобще ще ги вземем тези цени сега.

Проблемът е, че като гледаме други години назад Украйна и Русия винаги ги е имало на пазара. Въпросът е там, че разликата в пазара през другите години между Украйна и България е била много малка. И ние с едно много по-добро качество и екологична продукция пробивахме на световните пазари. В момента обаче разликата е толкова голяма. Съпричастни сме с колегите там, не е хубаво това, което им се случва, но в условия на война ти си принуден да продаваш на каквато и да е цена. И когато разликата е толкова осезаема в цената дори по-качествената ни продукция не се котира на пазарите. Ние на безценица няма как да продаваме.


Александър Сотиров, Айтос 

За тази година имахме високи очаквания откъм добиви и цени, заради това, което се случва на световната карта. Но всъщност останахме дълбоко разочаровани. Нещата въобще не се развиха по начина, по който очаквахме. Първо, че годината наистина беше заложила да имаме високи добиви. Не бяха високи, но не бяха и съвсем ниски. Бих казал нормални добиви. 

От пшеницата в нашето стопанство изкарахме около 500 кг/дка среден добив. Слънчогледът -  около 180 до 200 кг. Рапицата конкретно при нас беше засята на малки площи и имахме известни проблеми с отглеждането й, затова и добивите ни са около 100-150 кг. Имаше колеги в района, които жънаха и повече. Ечемикът е горе-долу колкото пшеницата, около 500 кг.

Ечемикът успяхме да го реализираме на 0,62 лв./кг. Още след жътва имахме късмета да получим тази цена, защото в момента тя е доста по-ниска, доколкото чувам. Пшеница сме продали съвсем малко, с цел покриване на разходи, купуване на тор и т.н. В момента цените са изключително ниски. И като казвам това, нямам предвид, че 0,60 лв. - 58 - 55 е ниска цена, а спрямо разходите, които сме направили. За да произведем определено количество зърно, ние сме вложили тор, препарати, гориво, машини, заплати, осигуровки и т.н., което на тази инфлация, тази година цените са изключително високи. Торът е скочил над 4 пъти спрямо предходната година. Оттам нататък ме е страх да продължавам, защото колкото повече говоря, толкова по-лошо ми става.


Северозападна България

Александър Александров, Видин

Една година като повечето фермерски години, очертаваща се с не много високи добиви, със засушавания, но ние това през годините сме го виждали. Както казват някои хора, тези филми сме ги гледали. Но, ако разглеждаме от по-друг ъгъл - всяка война е непредвидима и тя в голяма степен доведе до това, че се отрази доста негативно и върху нашата дейност. Отделно това, което в последно време се случва с коридорите на продоволствието остави в  България изключително големи наличности. Това блокира работата на българския фермер и на него в момента му е много трудно да се възпроизведе за следващите сезони, за което не смятам, че ние ще имаме проблеми през следващите години. Когато забавиш своето развитие, когато започнеш да правиш компромиси със собственото си производство по една или друга причина, това неминуемо ще доведе до проблеми.

Имаме прилични добиви за тази година, малко по-ниски от миналата, но съвсем прилични и на фона на страната, смятам, че в Северозападна България сме на едни от челните места. 

Говорим за около 500-600 кг пшеница, около 250-300 кг слънчоглед. Това се дължи най-вече на културата на земеделие, която колегите усвоиха и го правят за разлика от предни години. Радвам се, че успяхме в това отношение. Нека и другите отрасли да работят така, за да покажем, че наистина Северозападна България не е най-западналият район в това отношение. Ще продължим да го правим и за напред, поне с хората, които са останали на терен.
 

Северна България

Димитър Мачуганов, Ловешко

Ще кажат колегите, че ние традиционно си казваме, че годините са трудни. Но наистина тази година е нещо извънредно, нещо различно. Войната е няма и на 500 км в права линия. Виждате какво се случва с цените на енергийните ресурси, оттам повлякоха и торовете. Пазари за нашата продукция почти не съществуват. В момента няма пазар. Имаме нужда от средства. Вложенията в 1 дка произведена продукция станаха по пет. Рефлексът от тазгодишните решения ще бъдат чак през 2023 г. Аз смятам, че 2023 г. ще бъде разковничето в земеделския сектор глобално. Ще видим много грешни решения, много фирми, които ще загубят мястото си на пазара. 

Есенниците, ако говорим персонално за Централна Северна България, се представиха от добре към много добре. В нашето стопанство взехме решение да продадем по-навреме пшеницата и успяхме да вземем едни цени, които вече ги няма. Уви, с царевицата и слънчогледа нещата не стоят така. Всичките ни продукти са в складовете. Никой не се интересува на каква цена продаваме. Трябват пари за възпроизводство. Парите са в складовете, а пазари няма.

Няма да скрия, че пшеницата се представи отлично за годината - над 840 кг ни е средният добив от декар. Специално с царевицата и слънчогледа обаче нещата са меко казано недобре. 650 кг/дка е средно царевицата за стопанството, а при слънчогледа няма и 230 кг/дка.


Югоизточна България

Георги Радев, Сливен

По отношение на добиви едва ли някой ще се оплаче, но от друга страна всички знаят проблемите какви са. Те са основно свързани с повишените цени на торовете, на препаратите, на гориво и т.н. Имаше колеги, които продадоха на зелено и спечелиха. Във времето обаче тази разлика се стопи и в момента са на нула. А сега, с тези цени, които са в този момент, нещата вече започват да вървят на минус.

Мисля, че около 480 кг/дка ни е пшеницата, около 550 кг/дка ни е ечемикът. Не са лоши резултатите. Тази година беше доста по-добра, но проблемите, които ни създадоха с вноса на украинското зърно и удължаването на коридора, ще изиграе много лоша шега на национално ниво. За нещастие едва ли не, за да подкрепим чуждото производство, ще съсипем нашето.

Южна България

Людмил Работов, Пловдив

Много трудни бяха нещата по отношение на добивите. През миналите години получихме едни доста добри добиви - пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед. Има добиви от 100, максимумът е около 400 кг. Знаете каква е цената в момента, тя даже пада. Разходите са много повече, торовете са четири пъти по-скъпи, горивата са два пъти по-скъпи. Разходите за ПРЗ също се вдигат. Разходите на самите стопанства пак стават по-високи. Всичко това комплексно ни кара доста да се замислим какво реално можем да добием като някаква печалба.

Североизточна България 

Костадин Костадинов, Добрич

Добивите в нашите райони заради засушаването бяха по-ниски от тези, които са покрай морето в Добричка област. Резултатите бяха около 550-600 кг/дка. Понеже отглеждаме друг тип сортове, по-висококачествени, пшеницата що-годе е реализирана. Имаме си договори. По отношение на слънчогледа добивите са нормални, като по другите места. Слънчогледът стои, царевицата също.

Тежка година - несигурност и незнанието какво трябва да направиш. Впоследствие се получи и едно засушаване в определени части на страната. 
Най-големият проблем за нас се оказа пазарът и то влезлите количества слънчоглед от Украйна. Тенденцията в тази посока е, че нещата не отиват на добре. По последни данни цената на слънчогледа Молдова-Украйна е стигнала нашите цени и се надявам да има развитие и цените ни да тръгнат малко нагоре, впоследствие да имаме и пазари, защото в момента няма абсолютно никакви. Борсите играят. Това е една несигурност за всеки един купувач и всеки производител да продава.

 За коледните и новогодишни празници зърнопроизводителите пожелават на своите колеги най-вече здраве.

Илия Проданов: Първо на всички пожелавам много здраве, много дебел сняг да имаме, добра реколта следващата година.  Всеки да си е изчистил навесите, да е взел цената, която се е надявал да вземе, да си е покрил разходите и да си е купил тора!

 

Димитър Мачуганов: Българският фермер е позитивен. Той всяка година природата си го очуква, той си знае, продължава си напред и това ни прави по-силни. Искам да пожелая на колегите преди всичко здраве. Много здраве, много късмет на целите фамилии, на всичките ни близки хора и една нека да бъде нормална година като добиви, цени. Ние да работим в малко по-нормална среда.

 

Александър Сотиров: Пожелавам най-вече здраве. Каквото и да се случва около нас, ако сме живи и здрави можем да постигнем всичко!


Вижте повече във видеото.