Торене на лозята

Необходимост от торене на лозята

Като многогодишно растение лозата остава на постоянно място 30-40 години. През този период ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Извършените анализи показват, че от 1 декар лозата извлича около 9 кг азот, 3 кг фосфор и 10 кг калий. За да плододават и да се развиват нормално лозите, необходимо е по някакъв начин да се възвърнат отнетите с реколтата хранителни елементи. Това е възможно единствено чрез торене на лозята. В противен случай лозите непрекъснато ще отслабват и добивите ще намаляват.

При торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозата.

Азотът е необходим главно за растежа на лозите. При недостиг на азот гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот предизвиква много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късно през есента. Зърната стават по-едри, но по-воднисти и по-често се нападат от сиво гниене. Пръчките недозряват и са по-чувствителни на студ. Виното по-трудно се избистря и е предразположено към заболяване. Много високите дози азот дори потискат растежните процеси и намаляват добива.

Фосфорът е особено необходим по време на цъфтежа на лозите. Фосфорът спомага за по-доброто узряване на пръчките и гроздето и с това за подобряване качеството на виното. При недостиг на фосфор добивът намалява, а растежът на леторастите и листата отслабва.

Калият е много необходим на лозовото растение през периода на узряване на гроздето и пръчките. Калият спомага за натрупване на повече захари в гроздето и за по-добро узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустойчивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и стават чупливи.

Торене на лозята с органични и минерални торове

Органични торове

Органични торове са за предпочитане, защото подобряват структурата на почвата и осигуряват всички хранителни елементи на лозовото растение. От органичните торове може да се използват оборският тор, птичият тор, компостът и др.

Оборският тор се внася по 3-4 тона на декар през 2-3 години. Когато не достига, може да се внасят по 2 тона оборски тор с добавка на 30-40 кг суперфосфат и 25-30 кг калиева сол на декар. Предпочита се разложен оборски тор, а за по-тежки почви - полуразложен, за да се подобрят физичните им свойства.

Птичият тор е много по-богат с хранителни вещества и се използва в по-малки количества - 250-300 кг на декар. Преди да се внесе в почвата, птичият тор се разрежда с вода и се оставя да ферментира 10-15 дни.

Недостигът на органични торове може да се попълни с компост. Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като лозови листа и леторасти, стъбла на зеленчукови растения, цвеклови листа, листа от овощни дървета и др. От събраните отпадъци, наредени на пластове, дебели 20-25 см, се изграждат купчини, високи до 1,5 м. Всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива с вода или с торова течност. Отгоре и отстрани купчините също се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използване.

Минерални торове

Наред, с органичните торове с успех може да се използват и минерални торове-азотни, фосфорни и калиеви.

От азотните торове най-често се внася 20 кг амониев нитрат на декар. От фосфорните торове обикновено се използва суперфосфат - 50-60 кг на декар.

От калиевите торове се предпочитат калиев сулфат и калиев хлорид - по 20-30 кг на декар. Като калиев тор може да служи и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърва и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребява по 60-100 кг на декар.

Срокове, норми и начини на торене на лозите

Торенето на мястото, определено за лозе, което се извършва едновременно с риголването, е известно като запасяващо торене. Нормите на запасяващото торене са високи - 4-5 тона обрски тор, като към него се прибавят до 150 кг суперфосфат и 80-100 кг калиев сулфат на декар. При липса на оборски тор запасяващото торене може да се извърши само със суперфосфат-180-200 кг, и калиева сол - 120-150 кг на декар. В случая са много подходящи праховидният суперфосфат, костеното брашно и други по-евтини фосфорни торове.

Торенето, което се извършва едновременно със засаждането на лозите, се нарича припосадъчно. Определените количества торове се поставят в посадъчната ямка. След разбъркването им с почвата сместа се покрива със слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да не попадат върху торовете. Най-добри резултати се получават при органично торене с 1 кг добре разложен оборски тор или смес от същото количество оборски тор и около 10 гр суперфосфат .

В плододаващите лозя органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дълбоката обработка. Внесени през пролетта, те не дават желания ефект, тъй като влажността на почвата намалява и разлагането им се забавя. Азотните торове се внасят през пролетта, не по-късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките. Фосфорните и калиевите торове може да се внасят през целия период на покой на лозата в зависимост от възможностите и състоянието на почвата.

От голямо значение е и как ще се извърши самото торене. Повърхностното разхвърляне и плиткото заораване на торовете не дават добър ефект. Това е по-скоро торене на плевелите. Поставянето на торовете в кръг около лозите също не дава желания резултат. Най-добър ефект от торенето се получава, когато торовете се внасят по-дълбоко, близо до по-тънките разклонения на корените.

По средата на междуредието се отваря бразда (канавка), дълбока 25-30 см, в която се разхвърлят торовете, след което тя се закрива.

Когато лозите са засадени в редици, покрай алея, пътека и т. н., с права лопата се изкопава канавка, дълбока 25-30 см, на 50-60 см встрани от реда. Торовете се поставят на дъното й и се заразят с изкопаната пръст. При следващото торене канавка се изкопава от другата страна на реда. Ако лозите са засадени поединично, изкопава се подобна канавка въз форма на окръжност с радиус 50-60 см от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвидят за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3-4 кг оборски тор или 20-30 гр азотен тор, 50-60 гр. супер фосфат и 30-35 гр. калиев сулфат.