Полуинтензивно стопанство

Като птичарници може да се използват или да се преустроят налични стопански или други сгради, или да се построят нови според възможнистите на птицевъдите и перспективата за използването им. Все повече се правят универсални сгради, които могат да се използват за най-различни дейностти. Независимо от типа на помещениятя, при оборудването им трябва да се има предвид, че токачките са топлолюбиви птици и се чувстват най-комфортно при температури 18-20 гр. На най-малкото отклонение на температурата те реагират с намаляване на носливостта. По време на снасянето температурата трябва да бъде 20 градуса, при която се осигурява равномерна и висока носливост.

При полуинтезцивното отглеждане най-успешна е системата с торови шахти, над които се поставят кацалата /20 см на птица/. Торовите шахти са дълбоки 80-100 см. Височината на помещението над шахтите е желателно да бъде 2,5-3 м. Ако помещението е много високо и под покрива има греди, върху които токачките биха могли да се качват, над кацалата на височина 2,2-2,5 м се поставя също мрежа. В стремежа си токачките да нощуват нависоко те се блъскат и нараняват.

Гнездата за снасяне – полозите, се подреждат в най-тъмната част на птичарника. Най-често се използват гнезда тип “корито” с размери: височина 40 см с дължина 200 см, разделени на 4 секции по 50 см. За една носачка се осигуряват по 1 кв.дм. от площта на полога. Ако се използват единични гнезда с размер 30х30-40 см, едно гнездо се предвижда за 6-7 носачки.

През хладните пролетни дни в дъждовно време по-голямата част от стадото се намира в птичарника, поради което се предвижда 1/3 част от пода да бъде заета с хранилки и поилки. В зависимост от вида на хранилките и поилките се осигуряват:

Линеен тип /корита/: фронт за хранене 10 см на птица;

Фронт за поене - 3 см на птица.

Цилиндрични: една хранилка за 30-35 птици според диаметъра й;

Една поилка за 50 птици.

Поилките и хранилките се разполагат шахматно върху пода.

Вентилационните системи трябва да осигуряват приток на пресен въздух 2,5-3,5 куб.м/час на един килограм живо тегло. Около птичарника се прави затворен двор с мрежа, висока 3 м. Ако няма такава ограда токачките се отдалечават от птичарника и търсят храсти или други скрити места, в които снасят яйцата си. Пропорцията на половете е 1 петел на 3,5-4 носачки. Ако се използва програма за осветление може да се очакват до 5 на сто повече яйца, годни за люпене. Програмата за осветление трябва да започне от 10 януари или 7-8 седмици преди пронасянето, така че след 7-8 седмици светлото време трябва да достигне 14 часа. Това означава, че осветлението се увеличава с 30 до 45 минути всяка седмица до 10 април. Мощността на осветлението и тук е 2,5 вата върху всеки кв.м от подовата площ.

При екстензивното отглеждане се получават висок процент замърсени и кални яйца. Носачките снасят предимно в часовете между 9 и 15, като някои носачки могат да снасят и на двора. Това налага яйцата да се събират поне 3-4 пъти в денонощието. Калните яйца трябва да се измият и да се използват за храна от хората. Ако ще се люпят, те трабва и да се дезинфекцират по определената за това схема

Итнензивно отглеждане

Итнензивното отглеждане се прилага в двата варианта – подово върху дебела несменяема постеля и в клетъчни батерии. Отглеждане върху дебела постеля. Този начин е по-разпространен като по-икономичен, с по-малко трудови и материални разходи. Това обаче изисква осигуряване на по-добър микроклимат в птичарника, тъй като носачките са лишени от движение. Подходящи са по-високите постройки с по-голям вътрешен обем. И тук сградата се разделя на секции за по 1000 до 2000 птици с мрежа, висока до тавана. Половината от подовата площ се оформя като торова шахта с кацалки, а върху останалата се подреждат хранилките, поилките и полозите.

В много ферми в Европа се преминава към подово отглеждане върху решетъчен под от пластмасови скари. Скарите се монтират на 30-40 см от пода. Подът се почиства по често със скреперни лопати. Получава се много висок процент чисти яйца. Върху един кв.м от подовата площ при отглеждане върху дебела постеля се разчитат до 7, а върху мрежест под - до 8-10 носачки в зависимост от възможностите на кли- матичната инсталация.

Клетъчно отглеждане. Този начин на отглеждане изисква изсуствено осеменяване на носачките, повече трудови и материални разходи и ще бъде разгледан информативно. Използват се стандартните клетъчни триетажни батерии за кокошки носачки, като най-удобни за работа. В първия етаж се настаняват петлетата, а във втория и третия – ярките до пронасянето им. В клетка със стандартни размери 40х45 см се настаняват 4 токачки. Ако има възможност, петлите може да се настанят в друго помещение, с което се осигурява по-голямо спокойствие в групата. При триетажните батерии гъстотата е 18 птици на кв.м. Кафезните батерии се преустрояват така, че хранилките и поилките да бъдат от задната им страна, за да не пречат при честото изваждане на токачките за осеменяване. Използва се посоченият по-горе режим за осветление. Температурата трябва да бъде в границите на 18-22 градуса. Вентилационните системи осигуряват въздухообмен 2 куб.м/час през зимата и до 6 куб.м/час през лятото за 1 кг живо тегло при относителна влажност на въздуха 65-70 на сто. Осветлението да е с мощност 3 Вт/ кв.м от пода, за да може да осигури по-добро осветление във всички етажи на клетъчната батерия.