Първата ни грижа е да следим дали навреме покарват филизите. Причините за закъснението могат да бъдат няколко. Понякога слоят от почва над присадника е много дебел. Необходимо е да го намалим, но без да откриваме лозичките, защото те ще изсъхнат. Ако ли пък след дъжд се образува почвена кора, разтрошаваме я и покриваме пъпките с рохкава пръст. Нерядко сиви или телени червеи прегризват младия леторасъл. Забележим ли ги, трябва веднага да ги унищожим. И в трите случая за да открием и отстраним причината, налага се да разровим купчинките. Но после не бива да забравим да ги оформим отново.
Когато филизите се появят над почвата и достигнат дължина 15-20 см, премахваме росните корени (покарали от калема), защото те задържат развитието на стъпалните (тези, които се намират в основата на лозичката). И резултатът е, че по-късно плододаващите вече лози страдат повече от ниските температури и засушаванията. Внимателно разкриваме растенията на дълбочина 5-6 см под спойката и с остро ножче изрязваме росните корени и всички издънки, покарали от подложката. След това възстановяваме купчинките. През втората половина на август повтаряме това мероприятие, само че тогава оставяме лозите открити под спойката. Така те узряват по-добре, а основата на летораслите заяква. Загрибваме пак, преди да настъпят студовете.
След засаждането разрохкваме почвата на дълбочина около 15 см. До края на вегетацията се налага да направим още 5-6 такива плитки обработки, за да не допуснем развитието на плевели. Ако се засуши, добре е да осигурим вода на растенията, но до началото на август трябва да приключим с поливните. През есента прекопаваме почвата на дълбочина 22-25 см. Задължително загрибваме, дори в районите, в които това не се прилага при възрастните лози.
Много важно е да успеем да опазим младите лозички от маната. В противен случай те може да изсъхнат или да изостанат в развитието си. Борбата започваме да водим веднага след появата на летораслите над купчинките от почва и я продължаваме до началото на септември. Броят на пръсканията е винаги по-голям, отколкото при възрастните лози, и може да достигне до 10-12.
С всички грижи за младите лози целим летораслите да се развиват по-буйно и да се образува по-голяма листна маса, което осигурява силна коренова система още през първата година. За това не бива и да кършим и да колтучим. Летораслите привързваме за колчета. Не трябва да отглеждаме други култури между младите лозички, тъй като те пречат на развитието им и на правилната обработка на почвата.
Резитбата на едногодишните лози можем да извършим през есента преди загрибването. За предпочитане е това да сторим напролет, защото тогава растенията са по-добре запасени с хранителни вещества. През пролетта на втората година отгрибваме лозите, колкото е възможно по-дълбоко, за да премахнем по-лесно росните и плитко разположените корени.
Не бива да забравяме навреме да поставим подпорите (колове, телена конструкция, скеле). През втората година растежът на лозите е буен и израстват силни леторасли. Оставени да растат без привързване, те се чупят лесно, тъй като са много крехки. Това е причина лозите да изостават в развитието си и плододаването им да закъснява. Ето защо се налага в края на първата или в началото на втората година да се изгради подпорната конструкция. Ако някои от засадените лозички не покарат, празните места трябва да попълним още през есента или през пролетта на втората година, като засадим силни, облагородени, вкоренени растения.
Направили сме всичко необходимо за младите лозички през първите две години. Но не бива да смятаме, че грижите свършват дотук. Докато растенията встъпят в плододаване, трябва да поддържаме почвата чиста от плевели, редовно да пръскаме срещу болестите, правилно да торим, ако е необходимо, да напояваме, а резитбата да извършваме в зависимост от избраната формировка.
Вижте още:
Опазването на лозите от болести и неприятели - важна предпоставка за добър добив
Прилагане на агротехника в лозята
Кинг руби – безсеменен сорт грозде
;void(0);){kind=link}