Още през есента на миналата година е замряло търсенето на български слънчоглед, като сделки са ставали само в краен случай, докато преди това практиката е била дори да се провеждат предварителни разговори между производители и преработватели за това кой какво ще произведе и какво се търси от индустрията. 

Важно за кандидатите, подали заявления по извънредната финансова помощ за слънчоглед


„Не знам защо се получи почти война между нас и преработвателите, вече 30 години работим заедно. Разбирам, че имат икономически интереси за по-високи печалби и казват, че не могат да работят на загуба, но трябва ли ние - земеделските производители да работим на загуба?“, коментира за Агри.БГ Радослав Христов. 

Сметките на зърнопроизводителите показват, че спрямо разходите, които те са направили тази година, цените на които продават слънчогледа им генерират над 30% загуба. „Но дори и на тези цени преработвателите не предпочитат българското производство“, констатира бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. 

По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите преди решението от вторник на депутатите от Икономическа комисия, цената на слънчогледа е била 760 лв./т, след това е паднала с 60 лв./т, а в момента търсенето изцяло е спряло и нито един български зърнопроизводител не може да продаде стоката си. 

Фермери, разбрахте ли какво стана? Ножът вече твърдо опря до кокала

 

"Въпреки че не е ясно какъв е точният капацитет на преработвателните предприятия у нас, тъй като първоначално се коментираха 3 млн. тона слънчоглед, а по-късно цифрата достигна 4 млн. тона, то статистиката показва, че през последните години максимумът на преработваните количества е 2.8 млн. тона", коментира още Христов.

По отношение на суровината, която касае и производители и преработватели, данните сочат, че преходният остатък е 600 хил. тона, а очакваната реколта, чието прибиране към момента приключва ще бъде между 1.9 до 2.1 млн. тона.

„Наличностите са напълно достатъчни, за да се задоволят потребностите на българските преработватели, ако не за година, поне за 10 месеца“, убеден е зърнопроизводителят. Той даде за пример действията на турското правителство, което държи високи вносни мита докато не се изконсумира националното производство.