За тазгодишната реколта шведските фермери за пръв път засяха повече от 500 хиляди хектара. Спрямо 2022 г. площите с пшеница са увеличени с 12% до 518 хиляди хектара, от които 468 хиляди хектара със зимна и 50 хиляди хектара с лятна пшеница.

Срокът за Кампания 2023 е удължен официално до 21 юли

Агри.БГ бе на гости на две стопанства в Швеция.

Първото стопанство е на Рудолф Торнерхелм (Rudolf Tornerhjelm), който заедно с още двама фермери, обработват общо 1 945 ха земя. Стопанството се намира в Billesholm, местност, разположена в община Bjuv, окръг Сконе, Швеция.

От 10 години стопанството прилага No-Till технологии, което им спестява множество обработки и пръскания.

“Тази година дори не сме пръскали. Разбира се, все още има неприятели на полето, но те не са икономически важни, не играят роля за добивите и реколтата като цяло.

Интересното е, че дори и да се случи година, в която не вали много, това не се усеща от културите именно заради технологията. В годините сме намалили вложеното количество азот с 15% и пак получаваме същите добиви. Следващата стъпка е по-добро управление на азот в почвата. Искаме да разделим на 3 пъти азотното торене през годината. Към момента го внасяме на един път”, обясни Рудолф.

Почвата в района е с високо съдържание на глина - 65% от общата площ на стопанството е именно с глинести почви. Това е и още една причина фермерите да изберат No-Till като технология.

Иначе стопанството отглежда различни култури на ротационен принцип:

- зимна пшеница - покривна култура – овес – зимна пшеница
- покривна култура – боб – зимна пшеница – маслодайна рапица

На някои от парцелите се гледа също ечемик и пролетна пшеница, на които жътвата ще започне към средата-края на месец юли.

Очакваните добиви за различните култури са следните:
Овес - от 6 до 7 тона/ха
Боб - 4,5 то 5 тона/ха
Зимна пшеница - вероятно 6 тона/ха

“Ако успеем да съумеем да организираме нашата система за напояване (влагане на желаното от нас количество вода и тор), лесно ще можем да достигнем 10 тона/ха зимна пшеница като добив. Към момента събираме вода през зимата, за да го напълним. Но в момента заради строителни проблеми, резервоарът ни е наполовина пълен. Другата година се надявам, че ще успеем да запълним целия му капацитет и ще имаме една добра реколта”, обясни още Рудолф.

Продукцията си продават с предварителни договори. В региона има две мелници, които купуват зърното, като предвид на това, че са кооператив - цената им е с около 15% по-висока.

Вторият фермер, когото посетихме, е Роланд Андерсън (Roland Andersson). Неговото стопанство е 380 ха, като се намира в Helsingborg, град в южна Швеция, окръг Сконе. Той отглежда ечемик, рапица, боб и захарно цвекло.

“Нуждаем се от дъжд!”, коментира Роланд.

По думите му очакваните добиви тази година от ечемик ще бъдат около 6,5-7 тона/ха, а при рапицата около 4 тона/ха. 

Реализацията на продукцията в Швеция доста често се осъществява и без предварителни договори.

“Реализираме продукцията си без договори. Общо взето чакаме високите цени през зимата и тогава продаваме. Имам склад, в който съхраняваме продукцията до продажба”, обясни още Роланд.

В България жътвата също започна, но тази година при пълни складове със зърно.

Официалният старт на жътвената кампания беше даден на 28 юни, но в Ямболско и Хасковско, както и в други райони в Южна България, още от преди това върви прибирането на ечемика и пшеницата. В началото на юли комбайните влизат и в нивите в Добруджа.

По складовете на зърнопроизводители и търговци обаче остават безпрецедентно огромни количества непродадена миналогодишна реколта. Наличните количества пшеница са около 1.4 млн. тона, колкото е консумацията за почти цяла година. 

Миналата година по това време е имало непродадени около 200 хил. тона пшеница. Отделно в складовете в момента има и около 1 милион тона слънчоглед.

Въведената в началото на май забрана за безмитен внос на зърно от Украйна у нас и в още четири източноевропейски държави, не помогна много на родните зърнопроизводители да се освободят от старата продукция. Голяма част от фермерите забавиха продажбата на стоката си през 2022 г. в очакване на ръст в цените, но това така и не се случи. Тази година зърнопроизводителите бяха принудени да продават под себестойност и то ако намерят купувачи.