Темата за земите, оставени под угар, бе разисквана на тематичен форум в София. „Това е една порочна практика, която се награждава, вместо да се санкционира“, твърдяха участници.

Гласувайте: Да се разреши ли поставянето на фотоволтаици на земеделска земя?

Проблемът според тях е, че съгласно досега прилаганите правила земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка – изораване или дисковане, до 31 май на годината на кандидатстване и максималната височина на тревостоя не надхвърля 0.5 м. 

Именно почвената обработка буди недоволството на поддръжниците на международното движение Save Soil, защото почвата губи от своето плодородие, остава гола и незащитена от водната и ветровата ерозия.

Практиката за оставяне на земи под угар идва от едни други времена, когато тя се прилага както за почивка на почвата, така и за борба с плевелите. Цяла година на тези ниви се изхвърля оборският тор, след което се сеят и други площи се оставят да си починат. 

За да има реална полза от земите под угар, а не просто те да бъдат инструмент за вземане на субсидии, в следващия програмен период правилата са леко изменени.

От догодина земята, оставена под угар, се дефинира като земеделска площ, върху която е извършена най-малко една от следните почвени обработки: изораване, дисковане, листеруване (плоскорезна обработка), култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура. Остава задължението върху нея да не се произвежда земеделска продукция в периода от 1 януари до 15 юли на годината на кандидатстване.

Трябва да се има предвид обаче, че заради войната в Украйна и застрашената продоволствена сигурност за Кампания 2022 беше направено изключение и земята под угар можеше да бъде засята. Много земеделци се възползваха и заложиха на слънчоглед и фуражи. На тази земя можеше да се използват и препарати за растителна защита.