Най-важен етап от целогодишната работа на пчеларя със зазимяването на пчелните семейства. От това как са подредени запасите в гнездото и как са зазимени семействата, зависят зимуването, пролетното развитие и продуктивността на пчелите през следващата година.

Силата на всяко семейство по време на зазимяването се определя от плътно заетите с пчели междурамия, а храната - по площите с мед по питите в гнездото.

В отделните райони на страната ни зазимяването се извършва по различно време - по-рано или по-късно. Това зависи от климатичните условия и надморската височина на района.

За качествата на майката по това време пчеларят може да съди единствено по нейния външен вид.

Старите майки са по-бавно подвижни и имат по-тъмен цвят. Старата майка по-рано спира да снася яйца и отглеждането на пило се прекратява, а оттам и на млади пчели, затова тези семейства се зазимяват по-слаби.

В семействата с млади майки картината е друга. Младата майка е по-жизнена и по-светла и продължава да снася яйца до късно есента. Това дава възможност на пчелите в тези семейства да отгледат много млади пчели със запазена работоспособност, които по-леко понасят тежките зимни условия и развиват силни семейства през пролетта.

Количеството и качеството на запасите от мед и цветен прашец, с които ще се изхранват пчелите през зимата, са от изключително важно значение за тях. Те, освен че трябва да бъдат качествени, трябва и да са в такова количество, че да им стигнат от зазимяването до настъпването на пролетта, когато в природата започват да цъфтят първите медоносни растения, времето е по-топло и пчелите може да бъдат подхранвани.

Доказано е, че колкото по-малко пчелите са принудени да се движат по питите, за да търсят храна и да се прехвърлят от пита на пита в гнездото, толкова по-спокойно зимуват, по-малка смъртност имат и посрещат пролетта бодри и със запазена работоспособност. Освен това през пролетта бързо развиват силни семейства, изграждат повече пити и събират големи количества стоков мед.

Питите, които пчеларят е определил с нектарен мед и прашец, се нареждат в южната част на кошера, където е по-топло и през зимата се огрява най-продължително време от слънцето.

За предпочитане е медът, който се оставя за храна да бъде течен и запечатан. Това се налага от обстоятелството, че при по-тежки и продължителни зими незапечатаният мед поема влага, която се отделя от зимното кълбо, ферментира, вкисва се и става вреден за пчелите. Често такъв мед с причина за разпускане на зимното кълбо и загиване на цели семейства. Други - по-слабо засегнати, посрещат пролетта слаби, по-бавно се развиват и не дават стокова продукция. Вредна храна за пчелите през зимата е и кристализиралият мед по питите, затова той трябва да се извади от гнездото.

Много е важно при зазимяването всички стари, лошо изградени и с малко мед пити да се извадят, а гнездата да се стеснят и затоплят. За силни се смятат тези семейства, които при подреждане на гнездото имат 7-9 пълни с пчели междини, за средни с 5-6, а за слаби - по-малко от пет междини.

По-слабите есенни отводки и резервните майки е добре да се комбинират за зимуване по две в кошер, за да се топлят взаимно.

Установено е, че оставянето на повече храна отколкото е необходима за изхранването на пчелите е излишно и дори вредно. През пролетта майките няма да имат достатъчно празни килийки за развитие.

Лоши са последиците и при зазимяването на пчелните семейства с малко храна, особено в началото на пролетта, когато започва усиленото им развитие, загова най-много семейства загиват и осиротяват през пролетта.

Влагата в гнездата е голям враг на пчелните семейства, затова пчеларят трябва да помисли и за нея, като създаде необходимата вентилация. Известно е, че ако влагата, която се отделя от зимното кълбо, остане в кошера, при понижение на външната температура се кондензира и оросява стените на котлера, незаетите с пчели, пити и затоплящите материали. От нея медът се оводнява и вкисна, а прашецът и затоплящите материали се овлажняват и мухлясват. Най-успешно влагата се премахва, когато пчеларят осигури вентилация в гнездото. За тази цел кошерите се накланят леко напред, входовете се коригират малко по-широки, а хранилката остава над гнездото и през зимата, покрита и затоплена отгоре с вълнен плат. Така се дава възможност на част от водните пари да се кондензират в нея, а друга - през вълнения плат да излезе в атмосферата. Рано през пролетта пчелите ползват влагата в хранилката, вместо да я търсят навън, за приготвяне на храна за пилото.

Доказано е от практиката, че прекалената влага освен че разваля храната на пчелите, понижава силно и температурата в гнездото и принуждава пчелите да изразходват повече храна, за да поддържат необходимата им топлина за отглеждане на пило.

Друго особено важно условие за благоприятно зимуване на пчелните семейства с начинът, по който са подредени питите в гнездото.

Пчелните семейства, отглеждани в кошери от различни системи, през есента образуват зимното си кълбо на свод. Това е така, защото в средните пити е най-топло и по тях до късно през есента пчелите са отглеждали пило, затова и запасите от мед по тези пити са по-малко.

В зависимост от годината - по-лоша или по-добра, и есенната подготовка на пчелните семейства, количествата на меда и цветния прашец, намиращи се в гнездото е по-малко или повече. На базата на тези налични количества пчеларят трябва да избере по какъв начин да зазими пчелните си семейства. Зазимяването на свод е по-благоприятно както за нормалното зимуване, така и за пролетното развитие. Главната причина за това е, че в повечето свободни килийки под медовите запаси, където пчелите сформират по-плътно зимно кълбо, и с по-малко разход на храна и енергия поддържат необходимата им през зимата топлина. През пролетта, при разпускане на зимното кълбо, в центъра му, където е най-топло, майката има достатъчно празни килийки по питите за снасяне на яйца и семейството започва бързо да нараства.

Когато при зазимяването пчеларят констатира, че количеството на меда по питите оформящи свода е малко и няма да изхрани пчелите през зимата, той зазимява семействата на брада. По-пълните пити се поставят в средата, а тези от свода - в двата края. При този начин на зазимяване пчелите зимуват нормално, но през пролетта по-бавно се развиват, защото не разполагат с достатъчно свободни килийки по питите за развитие.

От изключително голямо значение при зазимяването е освен достатъчно и качествена храна да се осигурят на пчелите и достатъчно празни площи по питите за зимно кълбо и развитие.

След оформяне, подреждане и затопляне на гнездата, кошерите се повдигат на 20-30 см от земята, за да се предпазят от влага, а пред входовете се поставят миши предпазители. След това на пчелите се осигурява спокойствие. За добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не са необходими специални грижи през зимата и пролетта. Неправилното зазимяване обаче винаги има отрицателни последици както по време на зимуването, така и при пролетното развитие, а оттам и върху продуктивността на пчелните семейства през годината.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Ужилване от пчели и мерки против него

Търтеи в пчелното семейство - полезни или вредни?

Екологично пчеларство

Лечебни свойства и приложение на прополиса

Паралич и черна болест при пчелите