Българското свиневъдство е изправено пред изключително тежки предизвикателства в момент, когато възстановяването му набираше сила.

Свиневъдство 2020: Прасетата още са „в калта“

Те са свързани с разпространението на АЧС, SARS Cov-2 пандемията и растящите цени на фуражите. Спасението и развитието на сектора и зависят от редица мерки, които могат да бъдат предприети. Това се казва най-новият анализ на ИнтелиАгро, посветен на свиневъдството в българия и по-специално на пазара му. 

Индустриалното свиневъдство в България бързо възстановяваше производството през последните 10 години. Със средногодишен ръст в обема на продукцията от 8 на сто, делът й на вътрешния пазар достигна 37% през 2018 г. Този дял щеше да достигне 42% през 2019 г. и 49% през 2020 г., ако секторът не бе изпитал ударите на Африканската чума по свинете (АЧС). АЧС на практика заличи успехите от последните шест години и върна сектора на равнището от 2014 година.

Свиневъдството има потенциал да се възстанови на нивата отпреди кризата до края на 2022 година и да продължи да расте, въпреки предизвикателствата. База за развитие дава силното вътрешно търсене и държавната подкрепа, ако последната бъде запазена поне до края на настоящия период на действие. Секторът има добра фуражна обезпеченост, а относително ниската гъстота на животновъдството в страната в сравнение с ЕС (0,2 ЖЕ/ха спрямо 0,8) дава допълнително поле за развитие. Заедно с възстановяването на поговолието, обаче, бизнесът трябва да положи допълнителни усилия за понижаване производствените разходи, създаване на продукти с висока добавена стойност и инвестиции в едромащабна кланична промишленост.

Усилията на сектора няма да дадат нужните резултати без адекватната роля на държавата. Необходимо е Планът за контрол и предотвратяване разпространението на АЧС от 2020 г. да бъде ревизиран и придружен от ясна пътна карта за придобиване на статут на свободна от заболяването страна през 2021 г. България би могла да достигне високо ниво на независимост по отношение доставките на свинско месо в рамките на следващия програмен период до 2030 г. при отделяне на съответния частен и заемен капитал и съфинансиране от европейските програми.