В свиневъдния сектор годината отново измина под сянката на Африканската чума (АЧС). Макар фактическото ограничаване на заразата да е налице, последиците от нея все още спъват сектора. Своето отражение даде и пандемията от COVID-19, най-вече заради ограничените пазари. Вследствие на това цените отново тръгнаха надолу, а експертите прогнозират бавно възстановяване през следващите няколко години.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

През 2020-та в действие влезе План за превенция, управление при кризи и предотвратяване разпространението на АЧС в България, който включва различни мерки за финансиране, както и нормативни и законодателни изменения в посока подкрепа на биосигурността на фермите. По думите на земеделския министър Десислава Танева усвоените средства за борбата с АЧС са 134 млн. лв., а по спешни мерки на Агенцията по храните (БАБХ) са дадени 18 млн. лв.  Статистиката показва, че тази година броя на засегнатите свине е редуциран до малко над 65 000. (по данни от агроминистерството за 2019 г. умрели или принудително умъртвените свине са почти 192 хиляди).

Повечето от тях идват от огнищата в Северна България, регистрирани през първите месеци на 2020 г. Последната засегната от болестта индустриална ферма беше в землището на троянското село Горно Трапе, където бяха умъртвени 554 животни. Зарадини неточно изчислени обезщетения редица свинекомплекси завеоха дела срещиу БАБХ и дори спечелиха на първа инстанция. Най-силно поразени от чумата бяха фермите с източнобалкански свине, при тях спецификата на свободно отглеждане води до по-голям риск от заразяване. 

Тазгодишните проблеми на свиневъдите дойдоха и с повторното населване след карантинния период. По специално предназначената за това подмярка 5.2 се оказа, че има само трима кандидати.

„Проблемът с тази мярка е, че едно от изискванията към кандидатите беше те да са активни земеделски стопани по Наредба 3. Но те не могат да бъдат такива, защото реално нямат стада. Сега тепърва трябва да минат през целия ад на регистрация по чл. 137 и след това за своя сметка изцяло да изграждат биосигурност и да населват", коментира темата пред Агри.БГ Радостина Донева, председател на на Асоциация за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня.

От друга страна пандемията от COVID-19 доведе до допълнителни разходи и в сектор „Свиневъдство“ за прилагане на ограничителните мерки и санитарните изисквания. Данните от аналаиз на агоминистерството сочат, че за един зает в стопанството тази година са отишли с 245 лв. повече. 

„Със сигурност разходите за увеличаване на биосигурността във фермите тази година бяха още по-големи", съгласен е Димитър Михайлов, изпълнителен директор  на Асоциацията на свиневъдите в България, но е категогичен, че, въпреки щетите от коронакризата, истинската вреда в индустриалното свиневъдство е нанесена от Африканската чума. Освен прякото засягане на стопанството, икономическите загуби от заразата силно влияят на сектора.

„Когато миналата година започна проблемът с АЧС имаше сериозно увеличение на цената (у нас до 3,20 лв./кг), което продължи до средата на тази година, след което изкупните цени започнаха да падат. Експортът от Европа, който беше основно към Азия, към Китай, намаля, това означава, че има задържане на количества на европейския пазар и е естествено да доведе до спад в цените.

 У нас също се увеличи процентът на вноса от държави членки на Европейския съюз, което сваля изкупните цени за родното производство. За едногодишен период, от ноември 2019 г. до ноември 2020 г., продажната цена на трупното месо в България е намаляла с 11,4%, сочи статистиката на Евростат“, обяснява браншовият представител. 

Ако погледнем същата статистика, броят заклани животни в България през 2020 г. бележи 27% спад.

Като част от битката с АЧС тази година бяха предложени и сериозни изменения на Закона за лова. Готвените промени предизвикаха сериозно негодувание сред ловците, а представители на бранша дори заявиха, че се „цели създаването на репресивен механизъм на Министерство на земеделието да принуждава ловците да изпълняват мерки, които дори могат да не кореспондират с установения законов ред". Законопроектът бе върнат за цялостно преразглеждане до постигането на консенсус. 

За бърз и по-качествен скрийнинг на движението на заразата БАБХ пък пусна елекронната система Модул „Лов“, която отчита в реално време броя и резултатите от дивечовите проби в цялата страна. Мобилното приложение предотвратява и често допускани грешки, дължащи се на неправилно или неточно попълнена на хартия информация, споделиха от Агенцията и допълниха, че се е улеснил  процесът на предаване и обработване на пробите, както и на получаване обратно на резултатите от изследванията. Това от своя страна води до по-бърз и реален поглед за разпространението на Африканската чума у нас, което е важно в битката с нея.

В края на тази година за частични промени на европейските законови изисквания свързани с АЧС се обявиха няколко държави членки, сред които и България. На за онлайн заседание с министрите на земеделието на ЕС министър Танева предложи:

„Стопанствата, които са с гарантирана биосигурност в инфектираната зона, да не попадат под общите рестрикции за забрана за движение на животни и стоки. Когато се установи болно животно, то да бъде унищожавано заедно със животните, които са контактни с него само в обхвата на обора.”

Въпреки че 2020 година трудно може да бъде определена като излизане от балтото за сектор „Свиневъдство“, политиките на национално и европейско ниво очертават подобряване на обстановката.