Политиките за животновъдния сектор и субсидирането му не са единствените значими за стабилността на бизнесите в него. Всъщност всичко започва от грижата за животните, така че да се гарантират максимално добри резултати. За тази не толкова популярна тема разговаряме с ветеринарния лекар от Пазарджик д-р Любка Копанова.

Намираме е я докато подготвя документацията си за втория отчетен период на задължителните ветеринарни мероприятия, заложени в Програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Периодите са общо три – до 31 май, до 31 октомври и до края на годината. Стана ясно, че се подготвя увеличение на тарифните суми за профилактичните мероприятия, които ДФ „Земеделие” изплаща впоследствие на лекарите. 

Цените са актуализирани спрямо инфлацията, според д-р Копанова увеличението е минимално, но не това е най-важното по отношение на държавната профилактика в животновъдните стопанства. Изпълнението на програмата често е съпътствано от проблеми с държавните поръчки, които спъват работата на специалистите на терен и на фермерите.

„Бавят ни държавни поръчки на диагностикуми и ваксини, които ни спъват работата времево. Има примерно ваксина срещу Заразен нодуларен дерматит, срещу Син език, срещу Антракс, които са задължителни и се дават от Агенцията по храните (БАБХ), но това става след изпълнение на държавна поръчка. Същото е и за диагностикума за Туберкулоза при говедата, трябва да мине държавна поръчка. 

Когато се забави изпълнението им, се бавят и съответните важни мероприятия в обектите. Тази година имаше например проблем с движението на животните, защото нямаше ваксина за Нодуларен дерматит. През юли излезе заповед, с която се разрешаваше временно животните да излизат от обектите при определени условия, но те все още продължаваха да нямат ваксина. Като няма ваксини, закупени от държавата, няма как да ваксинираме. Такива разминавания са нежелателни, защото могат да имат лоши последствия”, коментира ветеринарният лекар.

Д-р Копанова, която работи предимно с овцеферми (обслужва над 1500 овце) разказва накратко задължителните мероприятия по профилактичната програма в тези стопанства. Започва се с идентификация на животните (ушни марки), след това задължително вземане на кръвни проби за Бруцелоза при овце и кочове и за Заразен епидидмит при кочовете. От миналата година е заложено пробите за Заразен епидидмит (Бруцелоидоза) да са две – веднъж преди и веднъж след началото на случната кампания.

Прави се и ваксинация срещу Син език. В някои райони на страната, които са определени като рискови, се прилага и ваксинация срещу Антракс.

При говедата и биволите 10% от женските животни, навършили 24 месеца, се изследват за лептоспироза чрез кръвни проби. Всички животни над 42 дни се изследват за Туберкулоза (туберкулинизация), над 6 месеца (изискване от тази година) - срещу Нодуларен дерматит. При тях изследването за Бруцелоза се прави чрез млечни проби. Достатъчни ли са обаче мероприятията по държавната профилактична програма?

„Не. Има много други важни дейности по профилактиката, лечението и изобщо грижите за животните. Те обаче се заплащат от самите фермери. Така например ваксинацията срещу Ентеротоксемията, често срещана при овцете, не е част от задължителната профилактична програма. Ваксината се прави се прави през последния месец на бременността. По този начин, ако новородените животни бозаят нормално след раждането, ще бъде предадено достатъчно количество антитела , които да осигурят пазивен имунитет през първите седмици от живота.”, заявява ветеринарят.

Д-р Любка Копанова: Заболяването нанася сериозни икономически щети, затова е добре да се инвестира в профилактика.

По думите й има редица фермери, които правят редовно ваксинация срещу ентеротоксемия. Разказва и как нараства броя на животновъдите, които желаят да се направи изследване, за да се установи точно какви паразити има съответното животно, за да може да се използва най-подходящият обезпаразитяващ препарат. Д-р Копанова съветва също да се избягва заплождане на овце преди навършване първата година.

„Първият еструс (т.нар. размърляне) при овцете настъпва между 7-ми - 9-ти месец от възрастта им, в зависимост от района в който се отглеждат и начина на хранене. В този момент растежният процес на организма не е завършил, т.е. овцата не е навършила физиологична зрялост.

Заплождането на такива животни е предпоставка за тежки  и усложнени раждания, особено когато кочът е по-едър и е възможно формирането на по-голям приплод. Повишава се и рискът за живота както на овцата, така и на агнето. 

В последно време все повече стопани отглеждат отделно тези животни, докато навършат една година. Те изпускат първия еструс и след като е приключило растежното развитие на организма, пускат овцете да забременяват. По този начин си гарантират здрави животни, лесни раждания, здрави приплоди, съответно и по-добра млечна продуктивност в последствие, казва още д-р Любка Копанова.

На финал ветеринарният лекар споделя наблюденията си, че независимо от всичко самосъзнанието на стопанина е основният фактор за благосъстоянието на животните му.