Във фокуса на нашата дамска рубрика предимно е жената фермер, но много често в сянката на едно добро стопанство и неговия собственик седят професионалисти без чиито труд картината нямаше да е същата. Днешната история е за ветеринарен лекар, влюбен в работата си и обгрижващ над 1500 овце и кози, 360 биволи и 150 крави.
Доктор Любка Копанова от Пазарджик сбъдва детската си мечта да помага на животните. Крехка и чаровна тя вече 12 години работи на терен със селскостопански животни. Не й тежи – желае да прави именно това, докато може. Освен към своите пациенти д-р Копанова е загрижена и за стопаните животновъди, които подкрепя морално в усилията им за оцеляване на сектора.
Бях още в 4 клас, когато реших, че това ще бъде моята професията, която ще практикувам. Тогава ми умря едно котенце и си казах, че няма да позволя това повече да ми се случва. После, разбира се, пораснах и разбрах, че не са точно така нещата в живота, но любовта ми към животните остана. Завърших Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Иван Павлов" - Стара Загора, после ветеринарна медицина във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет. От 2011 година съм на терен, като основната ми работа е със селскостопански животни.
Случайно. Когато завърших и започнах да си търся работа, се оказа, че докторът, при който си карах стажа на терен, искаше да започне работа в Агенцията по храните, района се освобождаваше. Той беше видял моето желание за работа и предложи аз да поема това място.
През годините съм работила и с домашни любимци във ветеринарна клиника като втора работа, тъй като работата със селскостопанските животни е на кампании и ми е оставало свободно време, което да оползотворя, но винаги съм държала на първата си, основната си работа.
Предизвикателствата са различни, нося отговорност към стопаните, за чиито животни се грижа, планирам графика си, работя на терен, не чакам да дойде пациент при мен… Плюсовете са много и определено моята тръпка са селскостопанските животни.
Има такава връзка, да, тя не е достъпна за страничния наблюдател. Ветеринарният лекар има особен поглед, за да види и усети животното. Сещам се веднага за един случай. Овца, която се отнасяше агресивно към друга, раждаща в момента, буквално ме разбра, когато я смъмрих. Гледаше ме в очите и спря да блъска родилката. Обратно на клишето „тъпа овца” тази ме разбра. Има такива странни, но действително случващи се истории в работата с животните.
По време на студентството любими животни ми бяха кравите. Имам активен стаж от година и половина в една овцеферма, а и натрупаният ми опит на терен измести фокуса на предпочитанията ми към овцете. Обичам много работата си с тях. С времето се профилирах, като станах и съпричастна към фермерите.
Като цяло най ме докосват моментите през агнилната кампания. Понякога има трудни раждания и в тези случаи се включвам аз. Много удовлетворяваща и умиляващя е гледката, след като си помогнал за появата на нов живот.
В началото трябваше да се докажа пред стопаните, които малко или много бяха предубедени към младото момиче, което стоеше пред тях. Но с годините мисля, че успях да заслужа доверието им.
Случвало ми се е да започна лечение, да дам препоръки какво да се направи, но стопанинът е решил, че на своя глава ще прави нещо друго. След определено време ми звъни и казва, че нещата са се объркали и започваме отново да търсим решение на проблема. За щастие, тези случаи са все по-редки.
Много е важна отдадеността и професионалното отношение на лекаря, но също толкова важно е и доверието в него от страна на стопанина.
Това е взаимен процес, който ако върви в добра посока, животните са добре, съответно - стопанството. Всичко в отглеждането на животни е важно, не бива да се пренебрегва никой елемент – хранене, хигиена,профилактика, условията като цяло, в които се гледат животните.
Има много специфики и важни правила. Както казват често овчарите – овчарлъкът е проста работа, но не е за прости хора.
Биволите са много темпераментни животни. Докато кравата се подкарва по-лесно да върви в определена посока, биволът трябва да бъде подтикнат да върви в тази посока, не става да вървиш след него, да викаш и удряш с пръчка. Имах случка при изследване на биволите, когато минават през прокар, за да стигнат до станок. Нови работници се опитваха с грубо отношение и единият бивол ги хвърли. За щастие, се разминаха само със счупен крайник и спукано ребро на двама от работниците. Казвам. за щастие, тъй като животното се отдръпна, след като ги повали и не пострадаха още хора.
Тенденцията е в намаляване броя на животновъдните стопанства, всяка следваща година има нови стопани, които се отказват като цяло да гледат животни.
Семейна съм, имаме момиченце на 8 години. Заниманията ми извън фермата и работата на компютъра са свързани основно с малката. Случвало се е, когато е във ваканция да идва с мен по фермите и седи в бокса с телетата, докато си свърша работата (смее се), гали ги и е много щастлива. Много обича в агнилната кампания да храни агнетата с шише мляко. Освен семейните ангажименти си налагам да намирам време за себе си като жена, иначе няма да намеря време. Обичам да ходя и на театър.
Разбира се! Живият контакт с тях ме успокоява и аз имам вътрешна потребност от него. Работата ми е хоби и хобито ми е работа, обичам я, ходя с удоволствие на терен! Имала съм възможност да започна работа и в администрацията, но докато съм здрава и мога да газя в л*йната, се чувствам лекар и съм доволна.
;void(0);){kind=link}