От 1 януари е в сила заповедта на финансовия министър, с която в края на миналата година беше изменен и допълнен списъкът на стоките с висок фискален риск.

Четете още: Как фермерите да печелят повече пазари?

 

От документа са премахнати групи стоки като мелничарски продукти - брашна, риби и ракообразни, млечни, месни и други продукти, претърпели процес на преработка, уточняват от пресофиса на ведомството. Казано по-простичко – няма да се контролират предварително превозите на брашна, сирена, кашкавали, колбаси, луканки и други подобни храни, но за сметка на това поменикът с другите стоки набъбва още. 

  • В групата на растителните и животински мазнини са добавени стоки и суровини, които се влагат в производство на множество хранителни продукти.
  • В групата на месата са добавени видове меса и разфасовки от тях, които се употребяват както за пряка консумация, така и за суровина за производството на хранителни продукти.
  • В групата на плодовете и зеленчуците са добавени основно разновидности на вече определени като рискови стоки или влизащи в състава на определена подгрупа.


С новите правила първи се сблъскаха производителите на мляко, чиято стока всеки ден пътува към преработвателите. 

„Нямаме никаква яснота във връзка с декларирането на стоки с висок финансов риск, надяваме се и мандрите да вземат решение по въпроса. Повечето от нас тълкуват, че декларирането ще става при превоз на стока за над 5 000 лева. Реално ние нямаме толкова големи количества суровина, чиято стойност да надмине тази граница, затова чакаме да видим ще попаднем ли и ние под тази мярка, защото това е голям проблем“, коментира за Агри.БГ Петър Карадамянов от сдружението на млекопроизводители "Ривър Милк".

То припомни, че декларирането става с електронен подпис, но повечето му колеги нямат тази възможност, тъй като в някой ферми няма ток и интернет достъп, а млеконадоят се прави с генератори. 

„Изискването ще бъде доста сложно за изпълнение, колкото и да звучи просто. Да, прави се с един електронен подпис, но технически е много трудно. Това допълнително затруднява всеки един от колегите. Сега, ако не си предам лично млякото, имам човек, който да даде приемно-предавателния протокол, но той за жалост не е компетентен за други неща. Трябва да го обучавам да работи с електронен подпис, да закупя оборудване на самата ферма, да имам принтери и лаптопи допълнително. Трябва да е доверен човек и определено става много сложно, вместо да се улеснява работата ни“, казва Карадамянов. 

Според него, ако целта на по-строг контрол, това лесно ще се направи на входа на мандрата. Там данъчните лесно ще видят какво количество суровина влиза. 

Когато камионът е над 3,5 т и млякото над 500 л се декларира в НАП, коментират производители на мляко в социалните мрежи. „В сдружението Ривър Милк повечето производители предават над 500 литра мляко дневно, има стопани дори с 2500 – 3000 литра млеконадой. Но не знаем как да се тълкува министерската заповед, тъй като стойността на например 2000 литра сурово мляко е 1600 лева, а не 5 000 лева, каквато е границата за стойността на стоката“, чуди се фермерът. 

Според млекопроизводители от Северозападна България, които са коментирали ситуацията с регионалното поделение на НАП във Видин – определяща за декларирането е стойността на стоката. 

В Пловдивско обаче все още очакват инструкции от мандрите, които са крайните получатели на стоката. Проблем е също така, че има 24 часа за приемане на декларацията. Съответно какво ще става в събота и неделя, дни в които няма почивка за производителите на мляко, питат фермери. 

Изменената заповед предизвика и друг важен въпрос - защо се махат преработените продукти – сирена и колбаси от списъка на стоките с висок фискален риск?

„Премахва се контролът върху преработката, а остава големия контрол върху най-бедните. Оказва се, че производителят на суровината – мляко или месо, е задължен да декларира, но това задължение отпада за продуктите, получени в резултат на преработката – сирене и колбаси, които са значително по-скъпи от вложените в тях суровини“, коментира за Агри.БГ бившият председател на Комисията по земеделие в Парламента Пламен Абровски. 

Той не е виждал мотиви към заповедта на финансовия министър, които да обосноват защо дадена стока попада в обхвата на документа и с какви мотиви излиза. Експертът задава още горещи въпроси, чийто отговор трябва да дадат от земеделското министерство и браншовите организации, чийто членове са сериозно засегнати. 

От 437 стоки, посочени в списъка за продукти с висок фискален риск, 398 са земеделски, а 39 са различни видове захар, която у нас отдавна не се произвежда от родна суровина и стоки, получени от преработката на нефт.