• Какво е хранителна плътност на храната?
  • Може ли салата, доставена с дрон да струва по-малко от дюнер?
  • Как прилагането на технологии ще намали себестойността на земеделската продукция?

За това и още доста вдъхновяващи и интересни неща си говорихме с предприемача Виктор Пенев, който е убеден, че храната ни трябва да е чиста и това може да замени използването на лекарства.  

Разговорът ни обаче е в посока и на земеделието и то в обосено любопитен аспект. 

Изгледайте видеото и ще разберете какви интересни и вдъхновяващи идеи има Виктор Пенев. 

“Това, което най-много ме вълнува е, дали в България можем да отглеждаме храна, която наистина да лекува - да е отглеждана чрез регенеративно земеделие, да има висока хранителна плътност, да расте на почва, която има богато биоразнообразие”, обасни Пенев. 

Именно този му интерес го провокира да търси начин себестойността на храната, въпреки високо й качество, да бъде ниска. 

“Едно от нещата, които ми се иска да постигнем е модел на ферма, която да може да произвежда храна с висока хранителна плътност на себестойност, която е по-ниска от тази на конвенционалното земеделие”, сподели Пенев. 

За да се отглежда храна с висока хранителна плътност, тя трябва да расте върху чиста и с високо биоразнообразие почва. Точно тук идват принципите на регенеративното земеделие, които обогатяват почвата. 

Заедно с експерти от Биологичния факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, ИЗК “Марица” и ферма “Сезон” в село Иваняне, Софийско, са започнали да измерват биоразнообразието на почвата и хранителната плътност на растенията. 

“Тогава можем да разберем кои земеделски практики влияят върху хранителната плътност на растенията”, обясни Пенев. 

Потребителите сравняват цената и естествено са склонни да купуват по-евтиното. 

Оттам насетне идва и идеята за модел на ферма, в която да се приложат всички възможни технологии, за да се може в нея да се произвеждат храни с висока хранителна плътност на много ниска себестойност. 

“Това включва всякакви технологии - изкуствен интелект за напояване, роботи за плевене и бране, дронове за доставка, оранжерии със слънчеви панели, които пропускат определен вид светлина и т.н., примерите са много. Всяка от тези технологии допринася за това да се намали себестойността на земеделската продукция. 

Виктор Пенев: Ако цената на една салата, доставена с дрон падне под цената на един дюнер, тогава сме си свършили работата. 

Тази година измерванията ще бъдат върху три култури - краставици, домати и пипер в три ферми - биологична, конвенционална и такава, прилагаща регенеративно земеделие. 

Ще бъде измервано биоразнообразието на почвата и хранителната плътност на растенията. 

“Нито един фермер не е мотивиран да събере всички възможни технологии в стопанството си, но това е традиционен подход в технологичната индустрия. 
Точно това е идеята за експерименталния проект с модела на ферма - да се натрупат всички възможни технологии, да се измери това как една технология, ако я има във фермата, с колко намалява себестойността на продукцията.

След което това във времето да се изчисти като модел, за да се разбере какъв е оптималния пакет от възможни технологии - от садене, бране, доставка и т.н. Ако това сработи, тогава тогава вече ще можем да кажем - тази ферма е готов модел за някой, които иска да се занимава с това и да може да се издържа той и семейството му още от първия ден”, разказа Виктор Пенев и добави:

“Когато оптимизираме технологиите и фермерът е решил да прилага моделът, той няма да има нужда да ги купува, а идеята е да бъде модел на абонамент - ето всички технологии на едно място, вместо да дадеш от себе си 500 000 лв. За тях, ще ти струва определена сума на месец и ги ползваш. Това са стандартни модели, въпросът е ние да минимизираме този разход за фермера и да му покажем, че използвайки тази технология всъщност, че това, което ще произвежда, ще му носи повече печалба в сравнение ако не ги използва.”

За какво още говорихме - гледайте видеото.