В Добруджа отново назрява сериозен проблем - липсва почвена влага. Процесите по засушаване са силно изразени в крайморските общини Шабла, Каварна и Балчик и в съседната Генерал Тошево.

Четете още: Защо се бави прилагането на подхода ВОМР през новия програмен период?

 

Земеделските стопани имат готовност да започнат със сеитбата на пролетни култури. За съжаление условията към момента не са особено благоприятни, защото от началото на 2024 г. почти няма валежи.

„Тъй като водя всяка капка дъжд, дъждовете за община Генерал Тошево са 23 л/кв.м. Това е за януари, за февруари още нищо не е отчетено. Това е нищо за зимния период, в който по принцип трябва да се натрупат запаси. Добре, че имаше валежи през ноември  и декември, но те компенсираха липсата на влага през 2023 г. Оттук нататък се питаме какво ще стане? Повтаря се ситуацията от миналата година“, коментира Коста Костов, председател на УС на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006.  

Земеделските стопани от цяла Добруджа вече пет години се борят със силно изразено засушаване, продължаващо през летните и есенни месеци. „Изминалата 2023 г. беше много лоша. Всеки един член на нашата Асоциация претърпя много големи загуби. Всичко е строго специфично като райони. Всичко зависи откъде е минал дъжда. При нас беше катастрофално“, коментира още Коста Костов по време на общото събрание на браншовата структура, обединила стопани от няколко общини.

Зърнопроизводителите са прибрали средно по 60 кг/дка царевица, около 450 кг/дка пшеница, 120-130 кг/дка слънчоглед. "Ниските добиви и високата себестойност на производството ни правят абсолютно неконкуретни на пазарите в момента“, посочи още фермерът. Това беше една от причините всички членове на Асоциацията да излязат на протестите през 2023 г. и 2024 г., да поставят исканията си и да затворят с тежките машини границата с Румъния на пунктовете при Кардам и Дуранкулак. 

„Ние сме една общност с еднакви проблеми и еднакви цели и така имаме по-голяма чуваемост. Така търсим по-добро решение на проблемите, защото нашият засяга цялото общество. Лошото е, че общественото мнение целенасочено е настроено срещу нас, това става чрез медии и политически лидери“, не крие разочарованието си Коста Костов. 

Асоциацията на българските зърнопроизводители е учредена през 2000 г. Шест години по-късно тя е една от 9-те структури, които поставят началото на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Идва новото поколение, наследниците на първооснователите. Приемственост има, предстои да се докажат младите хора“, допълни Костов. 

Като структура НАЗ има представителства във всички части на страната. Към момента има 21 местни организации, предстои още две да се учредят, последната е в Костенец и Ихтиман, заяви пред стопаните от Добруджа председателят на НАЗ Илия Проданов, който се срещна с членовете на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006.