През 2020 г. глобалните емисии от производството на земеделска продукция възлизат на 16 милиарда тона въглерод, сочат данните на ФАО (Организация по прехрана и земеделие на ООН). Ръстът спрямо 2000 г. е с 9% и е тревожен, което налага предприемането на мерки. Сред тях са промяна на кореновата система на земеделските култури с цел подобряване на задържането на въглерод в почвата и нулеви емисии, научаваме от проучване по темата, публикуван в специализираното издание Molecular Plan. 

Защо фермерите в Испания удвоиха площите с консервационно земеделие?

Според проучване на Анджела Фернандо, консултант на международния алианс Alliance of Bioversity International и CIAT, популярната дълбока обработка на почвата, предназначена за култури с повърхността и плитка коренова система, не само намалява съдържанието на органично вещество, но и води до повече въглерод от почвата в атмосферата. Към това трябва да се добави и последващо разлагане на дребните корени, които излизат на повърхността по време на обработката. Те се разлагат под въздействието на микроорганизми и външни условия, като остатъците им произвеждат въглерод.

Поради това Фернандо предлага по-широко внедряване на нулева обработка на почвата и създаване на сортове с дълбоки корени за разпространени култури, отглеждани за храна и фураж. 

Органичният въглерод в почвата наподобява “възглавница, скрита в почвата”. Ако корените са способни да достигат дълбочина един метър, дори два, те ще са по-малко уязвими на дефицит на хранителни вещества и вода, когато настъпват засушливи условия. След прибирането на реколтата ще остават с натрупан въглерод под земята, обяснява Анджела Фернандо. 

Повечето съвременни сортове култури нямат дълбоки коренови системи, но благодарение на откриването на гена DRO1, който контролира посоката на растежа на корените, вече е възможно да се създават култури с корени, достигащи дълбочина до метър или повече.

Модифицираните растения растат направо и дълбоко в почвата, превръщайки се в резервоари на въглерод в почвата, отбелязва Фернандо.

Откритието DRO1, направено през 2013 г., е значителен пробив в изследването на адаптацията на земеделските култури към воден дефицит, тъй като дълбоките корени имат достъп до подземната вода, добавя Джо Томе, директор на Американския център на алианса. 

Междувременно е постигнат напредък в измерването на въглерода в почвата - един от най-трудните показатели за изчисляване, включително за изплащането на въглеродни кредити на фермерите.

Пробите все още се събират една по една под формата на почвени ядра и след това се тестват в лаборатория, но комбинацията от дистанционно наблюдение и анализ с изкуствен интелект променя това, казва Майкъл Гомес Селварадж, експерт по цифрово земеделие на Алианса и съавтор на научната статия.

Изследователите обясняват, че ако въглеродът в почвата може да се измерва по-бързо, по-точно и върху по-голяма площ, ще може да бъде по-лесно оценен и фермерите могат по-лесно да участват в пазарите на въглерод.

Получаването на сертификат за въглерод изисква точност, така че ние работим чрез публично-частно партньорство, за да разработим методология за измерване на въглерода в почвата, която може да изплати на фермерите, казва Гомес.

По отношение на размножаването на растения, фокусът е върху ориз с дълбоки корени, бобови растения и различни култури за фураж за добитък, за да се увеличи улавянето на въглерод в почвата.



Вижте още:

С колко намаляват добивите без торове

Тодор Евтимов, BASF: Земеделието в бъдещето със сигурност ще претърпи много промени

Декарбонизацията и борбата с изменението на климата - кои са предизвикателствата?