Жътвата е към края си. Хаосът на зърнените пазари е съпътстван от настояването на земеделските производители от Добруджа да бъдат обезщетени от държавата за понесените щети. Земеделието е завод на открито, защитата на земеделската продукция е в застраховката на културите. Друг начин на защита няма, категоричен е Васил Петров, председател на  земеделската кооперация в плевенското село Крушовица. Кооперация "Съгласие" от години е в челната петица на най-добрите земеделски кооперации в България, а Васил Петров е пословичен със стриктното спазване на цялия агротехнологичен процес и с високите добиви, които получава.

Темата за помощта на държавата повдигаме по повод исканите от зърнопроизводителите от Добруджа компенсации заради провалена реколта.


А защо не са застраховали нивите?, пита Васил Петров. "За това, обаче, не се говори - ето, Добруджа иска компенсации от държавата. Защо? Много са земеделските производители и то главно арендатори и частни стопани, които не застраховат. Не им се дават пари за застраховка. Дал съм почти 30 000 лева за застраховка на културите. Откакто работя съм дал почти половин милион лева само за застраховки. Но знам, че това единствената защита на земеделеца, който работи в завод на открито. През миналата година, когато в нашия район имаше изключително бедствие и градушката ни съсипа, получих 136 хиляди лева от застраховка. За мащабите на моята кооперация това е много сериозна компенсация. Давам този пример, защото отново виждаме, че се искат компенсации само от държавата за ситуацията в Добружда сега. А защо не застраховаха посевите си тези производители?", разсъждава Васил Петров.

 


И допълва, че е масова практика земеделските производители да застраховат 5% от площите, толкова колкото се изисква за кандидатстване по земеделските програми за субсидии. Васил Петров споделя, че застрахова нивите си за максималната стойност - по 50 лева на декар. И това му осигурява относително спокойствие при природни бедствия. Тази година също е получил компенсации за провалена реколта. От застрахователната компания, не от държавата.


Земеделецът с над 50 години опит в сектора определя като най-малкото неетично да се иска единствено от държавата. И допълва, че той и другите като него, които използват "защитния механизъм" застраховане, се чувстват ощетени заради това, че са вложили немалко пари, за да защитят продукцията си, а при проблемна година като тази се чува гласът само на тези, които чакат наготово от държавата.
Иначе и в плевенското Крушовица тази година очакванията на стопаните не се оправдаха. "От 50 години се занимавам със земеделие, но като тази година не е имало. Прибрал съм относително добра и качествена житна реколта и въпреки това отчитам, че по-екстремална стопанска година не помни. От ранна пролет, когато тряваше да засяваме пролетните култури, мине се през прибирането на най-ранната есенна култура - рапицата, и се стигне до прибирането на хлебното зърно - непрестанни природни катаклизми, които тотално ни съкрушиха", казва.

 


Средно по 350 килограма от декар е прибрал и продал. На 24.5 стотинки, но и при тази цена връзва баланса. "Такъв нисък добив не съм имал от 30-40 години насам. Още по-изненадващото беше, че най-ниски добиви получих на най-плодородните земи. Знаеш, че при мен технологията е висока и еднаква за всички площи, които обработвам. Но тази година най-високи добиви получих на по-слабо продородните земи, но те са близо до водоеми. Имам ниви близо до язовир "Горни Дъбник" - това са много слаби земи, но близостта на водата спаси посевите в големите горещини. И от тези ниви получих среден добив по 460 килограма от декар. Същото се получи и при нивите, които са близо до язовир "Крушовица" - и от тези ниви имам много висок добив - 420-430 кг/дка".

 


Пресмята, че тази година от декар пшеница е получил по 82.5 лева от декар. "Продал съм зърното, взел съм си парите, разходите ми за производството са покрити напълно. Субсидиите, които получавам от държавата, ми остават като пари, с които да работя. Като крайна калкулация около 25 лева на декар ми е печалбата от пшеницата. Не може да се работи без печалба. Няма ли ефективност в производството, няма смисъл да се работи", заключава Васил Петров.

 


В края на август ще започне прибирането на слънчогледа и очаква поне от тази култура да получи по-добри добиви.