Фермерският ген: Цялата фамилия Цекови са заразени с вируса на земеделеца-оптимист

Макар да е агроном по професия, Цветан Цеков смята, че е попаднал случайно в земеделието. Първата му среща със селското стопанство е от времето, когато е станал студент в Аграрния университет в Пловдив. 

Неговият дядо е бил търговец и дори се е занимавал с търговия със селскостопанска продукция в Германия, но тази дейност е била значително по-различна от това, което сега прави фамилия Цекови. 

„Никога не съм практикувал, но нещата се завъртяха така, че в мен се загнезди една постоянна мисъл, че трябва да се развивам в тази посока“, споделя Цветан Цеков. 

Интересът му към създаването на овощни градини съвпада с периода, когато буквално се разгражда българското земеделие и започва да има дефицит на българската продукция. В този период той успява да види в чужбина уникални насаждения, подредени като под конец. 

“И в това време правих препратки към това България какви традиции е имала, какво мощно земеделско производство е имала и какво се случва сега. Това създаде в мен изключителното сериозно усещане, че трябва да продължа и да насоча голяма част от енергията си в тази посока“, споделя още Цеков. 

Началото е поставено преди почти 25 години, но никой не е имал представа какво ще се случи. Дори главната агрономка на стопанството, която и досега работи редом с него, не е била особен оптимист за начинанието. 

Въпреки това приказката „Яблена Натура“ започнала, макар в началото съвсем да не е била романтична, а едно изключително сериозно мероприятие, което е свързано с много взаимосвързани процеси.

"Това всъщност е един завод по начина, по който го изградих, един завод на открито с абсолютно всички елементи. И аз трябваше да се наложи да разбирам от абсолютно всичко, което съществува в организирането на един съвременен бизнес.

Трябваше да можеш да предвидиш 10-15 години напред развитието на този бизнес със съответната стратегия за съществуване, със съществуващата агрополитика.

И именно там се породи идеята да създавам биологично производство, като в този момент в България нямаше от кого да черпим опит, тъй като самото биологично производство през 90-те години беше почти непознато. И това бяха първите, дори в Европа, осъзнати крачки към това да бъде премахната химията във всички процеси по производство на земеделска продукция", споделя Цеков.

Така накратко звучи късата версия за изграждането на стопанството, което в момента е най-голямото на Балканите за производство на биологични ябълки. 

В действителност обаче изминатият път е бил динамичен и труден. Имало е години, в които Цветан си е казвал, че слага край и приключва.

„Със силата на волята, с много трудолюбие и упоритост минахме през изключително сериозни препятствия и доказахме, че дори човек, когато няма необходимите знания, може да стигне не само до познания, но и да успее да управлява материята и не само да управлява, а да създава наистина сериозни блага. Към днешна дата смея да твърдя, че работим на най-високо световно професионално ниво“, казва „бащата“ на „Яблена Натура“. 

„И явно съм заразен от тази болест на земеделеца, който винаги е вечният оптимист. Така че, за да постигнеш всичко това, е било въпрос на изключително сериозни лични и финансови жертви, но това отстрани не се вижда. Хората обикновено гледат по-лъскавата опаковка.

Самото превземане на тази площ и създаване на възможност за развитие на органичното производство отне много енергия, много време, за да можем да започнем. Тоест, ние не започнахме от нулата, започнахме от много под нулата“, споделя Цеков. 

В момента в стопанството се произвеждат и реализират биологични ябълки, круши, вишни на световните пазари, партнират си и с големи търговски вериги. За да има надграждане и добавяне на стойност се работи и върху създаването на продукти, които са направени на базата на естествени ферменти за пиене, които са с изключително висок здравословен ефект. 

И вече се говори за приемственост на поколенията, които идват след него, тъй като този труден път изключително много изцежда енергията, и човек започва да се изчерпва. 

Макар Цветан Цеков да е първо поколение професионален фермер, фермерският ген се е вкоренил здраво в голямото му семейство. С него него вече работи синът му Марк Цеков, а във фамилията има и три момичета – Цвета, Белослава и Пресияна, които някой ден вероятно ще застанат редом с тях. 

Марк определено се чувства потомствен земеделец. 

„Това, което мога да кажа обаче, че на всеки един млад фермер, млад земеделец му трябва някой, който да го приземява. Защото сме мечтатели, обичаме да виждаме картината леко розова. Но земеделското не е само това. Най-впечатляващото в земеделието е, че ти култивираш живота. А когато говорим за биологично производство, ние култивираме дори и дивото в живота.

Истината е, че това е философия. Това е начин на мислене и начин на живот. Ако ние правилно се закрепим към тази концепция, няма как всяка година да не сме оптимисти“, казва Марк, който е немски възпитаник и внася в семейния бизнес културата на обществото, което често даваме за пример у нас.

В същото време, когато някой се върне от Берлин в Ботевград, вероятно е нужно време за адаптация. 
 
„Истината е, че аз не се виждах в началото в сферата на земеделието, тъй като призмата на погледа ми беше, може би, ограничена. Много е лесно човек да се увлече по живота в чужбина, красивата архитектура, изобщо начинът на живота. Пак ще опрем до гена - той си дърпа, коренът си дърпа и си те иска. И всъщност там е и нашата сила“, разказва Цеков-младши, който е осъзнал, че тук е неговата мисия. И тогава всичко си дошло на място. 

 Цветан Цеков споделя, че всички от фамилията „зареждат батериите си“ в градината. Има енергия, която ги тегли към нея.

„Този магнетизъм вече е заложен. В смисъл, ние сме заразени. Това е вирус, в положителния смисъл на думите“, казва той. 

През годините Марк е чувствал и успехите, и трудностите на семейната компания, не случайно житейската философия и начинът му на живот наподобяват тези на баща му.

Той самият може да е пример за сестрите си, а Цвета дори вече има интерес към работата в градините.

Най-честият съвет, който Цеков дава на децата си е, че човек трябва да се труди и всеки един ден да гради. 

Цветан Цеков: Ние сме строители. Всеки един ден, когато приключиш работа, трябва да знаеш какво си надградил. Защото в утрешния ден, ако не си го направил - вече си закъснял. Времената са толкова динамични, че трябва да се развиваме и адаптираме, за да може всичко, което създаваме сега, да бъде актуално след 10, 15 или 20 години. И именно за тях е изключително важно това нещо да го правят, защото то ще остане в техните ръце.