Учени: Новите геномни техники не могат без класическата селекция

Новите геномни техники (НГТ) са тема, която разпали обществените среди през последните месеци. Поради липсата на еднозначно мнение у нас България гласува “въздържал се” по време на заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство преди няколко месеца. 

“Новите геномни техники предлагат възможност за бързо получаване на устойчиви към болести и неприятели растения с една много малка промяна в генома, която дори не може да бъде регистрирана, ако предварително не е дефинирана като такава.

Подобни мутации се случват в природата непрекъснато - и хибридизацията, и мутацията са еволюционни процеси, които са заложени от природата, като възможности за създаване на генетично разнообразие”, коментира за Агри.БГ проф. Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия и един от водещите учени в областта на селекцията на твърда пшеница у нас. 

По думите й новите геномни техники имат потенциал за по-бързо създаване на генетично разнообразие по важни агрономически признаци и нови сортове, устойчиви към болести и неприятели. В дългосрочен план тяхното използване ще допринесе за намаляване на употребата на пестициди.  Същевременно тя подчерта, че тези техники не са панацея за всички проблеми, свързани със земеделие и екология.  

“Новите геномни техники се различават от техниките за генетично модифициране. Промените в генома на генетично модифицираните организми са много по-големи. Колкото са по-малко промените, толкова потенциалните рискове са по-малки. В геномно редактираните растения липсва чужда ДНК.

Въпреки това при въвеждането на новите геномни техники ще е необходимо да се прилага набор от допълнителни мерки и добри практики за ефективното и устойчивото им ползване. Те включват методи за доказване на въведените промени в гени и промотори и др. райони в генома и тяхната безвредност; строго регламентирано изпитване за безопасност, преди патентоване и прилагане в практиката; етикетиране и др“ , допълни председателят на Селскостопанска академия. 

Всички специалисти обаче очакват при навлизането на новите геномни техники в практиката картината бързо да се промени, тъй като продуктите от този процес са патентовани.

“Това може да бъде проблем и е необходимо допълнително да се определи и облекчи реда за достъпа на селекционните компании до патентован генетичен материал и достъпа на земеделските производители до растителен репродуктивен материал. Въпросите, свързани с интелектуалната собственост и патентите върху НГТ растения все още остават неизяснени и предстои тяхното по-широко дискутиране и разработване на правила в рамките на ЕС“ ,  допълни още проф. Виолета Божанова. 

“Техниките за геномно редактиране са много прецизен инструмент, но не трябва да ги разглеждаме откъснато от всички останали инструменти, които са високо технологични и които се използват в растителната селекция. След създаване на нови селекционни линии чрез геномо редактиране те трябва да бъдат допълнително изпитана при полски условия в конкурсни сортови опити в разнообразни години и среди и да бъдат сравнени по стопански и биологични качества  с най-високодобивните стандарти за съответната култура.“, коментира ученият и допълни, че при откриване на възможен риск по време на това допълнително изпитване подобни сортове могат да не бъдат признати и по този начин потребителите да бъдат защитени. 

В допълнение проф. Божанова уточни, че при обсъждането в Съвета на ЕС на Регламента относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники България е поискала допълнителни уточнения относно: съвместното съществуване на продуктите на новите геномни техники в конвенционалното и биологично земеделие; равноправният достъп до генофонда за провеждане на селекционна дейност и недопускане на патентни ограничения и правото на информиран избор на потребителите по отношение на продуктите от тях. Голяма част от тези съображения са отразени в новата редакция на Регламента по време на Испанското председателство.

В официално становище, искано от МЗХ, учените от ССА са изразили позицията си, че в дългосрочен план приложението на новите геномни техники ще има положителен ефект за устойчивото развитие на българското селско стопанство и биоикономиката.

Независимо от това в становището са направени редица предложения за подобряване на Регламента и е обоснована необходимостта от разработване и прилагане на набор от мерки и добри практики за ефективното и устойчивото използване на нови геномни техники. В тази връзка е отправено и предложение за създаване към МЗХ на Консултативен съвет по проблемите, свързани с прилагане на тези техники в земеделието.