Преговорите на земеделските производители с правителството продължават. Ще се съсредоточим върху анализите по сектори - какви са загубите, какви са нуждите от подпомагане, като във вторник ще има нова среща. Това каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНТ.  

Четете още: Срокът за гласуване в AGRI AWARDS 2024 изтича

 

Исканията, които недоволните земеделски производители поставиха пред премиера при срещата си с него са разделени на три различни категории. Едната е законодателна, с която се цели дългосрочен ефект, за да се постигне устойчивост в сектора и да не се стига до нужда от подпомагане. 

В областта на законите вече има съществен напредък, според зам.-министър Александър Йоцев, който също участва в разговора. Той обяви, че един закон вече е внесен в Народното събрание и са подготвени още 4 законопроекта. 

„Българската аграрна камера представя земеделските производители, които искат да произвеждат. За да могат да работят, трябва да разполагат със земя, вода, работна ръка и пазари. По всяка една от тази теми без пари не може, но само с пари също не може“, коментира Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българска аграрна камара, която се включи в дискусията. 

Затова от камарата искат на първо място законодателство, което да позволи на хората да произвеждат. Тя е категорична, че няма земеделски производител, който би предпочел да се моли за субсидии пред възможността да произведе и продаде продукцията си на добра цена. 

Исканията за средства в момента са за форсмажорното обстоятелство – войната в Украйна. Именно по тази тема предстоят разговорите с премиера, който иска да има обосновано искане за финансиране. „Войната в Украйна, в комбинация с последствията от COVID кризата, доведе до необходимостта да се настоява за изплащане на тази помощ", каза още Боянова. 

„Не искаме да има субсидиевъди", уточни изпълнителният директор на аграрната камара. 

„След началото на войната, Украйна започна да внася в Европейския съюз плодове, зеленчуци, мед и дори тютюн без мита. Това не става директно у нас, но България загуби своите пазари“, напомни Боянова. 
„Загубата, която реализират българските производители на пшеница, е между 47 и 53 лева на декар, като този приход е преизчислен и е добавена и субсидията, която получаваме. Щетите за петте основни култури се изчисляват грубо около 1.5-2 млрд. лева“, пресметна Илия Проданов.