В дневния ред на заседанието на Комисията по земеделие и селски райони (AGRI) в Европейския парламент в четвъртък е предвидено да се обсъждат и измененията в Директивата за индустриалните отпадъци, които възмутиха животновъдите в целия Европейски съюз.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

Известно е, че Директивата за индустриалните отпадъци е дадена на Комисията по околна среда и нейни членове са основни докладчици. 

„От Комисията по земеделие винаги са били категорично против този праг и въобще против включването на земеделието, специално на говедовъдството в обсега на Директивата за индустриални отпадъци“, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов, представител на България в в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). 

По парливата тема има развитие, тъй като през миналия месец на заседание на Съвета на министрите по околна среда е постигнато принципно съгласие да се повдигнат праговете и да станат 280 ЖЕ за птицевъдството и по 350 ЖЕ за говедовъдството и свиневъдството. 

С постигането на това съгласие се отваря пътя за стартиране на разговорите в Парламента, които буквално бяха достигнали до патова ситуация. „AGRI категорично беше против предложената ревизия от страна на ЕК, а пък евродепутатите от Комисията по околна среда в повечето от изказванията си при изслушването на предложението бяха силно „за“. Нещо повече самият председател на екокомисията Паскал Кофен е бившият изпълнителен директор на Green Peace за Франция, но дори и той казва, че се надява да се изчистят различията и да няма конфронтация в пленарна зала. Какво ще се случи по време на заседанието на AGRI е рано да се каже.

Разговарял съм с българските членове на Комитета, които подкрепят изцяло животновъдния сектор“, каза още Чуканов, който е също така земеделски стопанин, оглеждащ месодайни говеда. 

Изобщо включването на животновъдството в обсега на директивата е концептуална грешка, твърди и италианският министър на земеделието. И това се подкрепя от земеделските организации в Европа. 

Безспорно тази директива, която е от 2010 г. има голям ефект като се направи оценка на въздействието, но не върху земеделието, а върху циментовите заводи, ТЕЦ-овете, ядрените централи, както и металургичната индустрия. „Какво правят там стадата със животни? Как се рекламират традиционните хранителни продукти като френски сирена, прошуто, луканки и т.н. Това продукти от индустриално производство ли са“, пита Чуканов. 

За съжаление този процес няма заден ход. Новите прагове, ако се приемат така ще бъдат по-високи от сега наложените граници на свиневъдството и птицевъдството, но за говедовъдството определено тези 350 ЖЕ не са приемливи. 

Скандално е също така, че първото предложение на ЕК беше базирано на статистика от 2016 г. и после абсолютно случайно изтече информация преди заседанието на Съвета на министрите по околна среда, че има и по-нови данни – от 2020 г., които не са показани публично.

На базата на старите данни се обясняваше на ниво еврокомисар, че ще бъдат засегнати 184 000 ферми на фона на 10.5 млн. ферми в Общността.

Действителността обаче е друга - според статистиката от 2020 г. ще бъдат засегнати 2/3 от птицевъдните ферми във Франция, общо 63% от птицевъдството и 68% от свиневъдството в европейски мащаб. В България ще е засегната 94% от популацията от свине.

„Безразсъдна политическа авантюра е да се налагат ограничения без да се направи реалистична преценка на въздействието. Абсурдно е да се правят ограничения и политики, които ще влязат в сила  2028 г. на база данни от 2016 г.“, коментира още Чуканов. 

Той смята темата за особено деликатна в контекста на предстоящите избори за Европарламент, тъй всяко политическо семейство иска да се представи по-добре и да не влиза в конфронтация със задружните земеделски общности на Запад.