Предстои пренаписване на Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г. и гласуването му в Министерския съвет. Това съобщи пред Агри.БГ представителят на сектора и съветник на агроминистъра Стоилко Апостолов.

Вижте още: Какво подпомагане ще получават земеделците от 2024 г.?

 

На последния Консултативен съвет за биологично земеделие е взето решение Националният план да се преразгледа и пренапише, тъй като е преценено, че на предишен етап в междуведомствените гласувания важни мерки са били премахнати или орязани. По думите на браншовия представител именно чрез Националния план за биото може да се разширят възможностите за пазар.

„Така например извън Стратегическия план са мерките за стимулиране на консумацията на биологични продукти, училищните схеми… Миналата година в работната група беше решено да има 100 детски градини, които да купуват биопродукти, като целта е всяка година бройката да се увеличава със 100, тоест в края на периода да имаме 700 детски градини, които да купуват различни биопродукти. 

Сега е заложено пазар не само за плодове и мляко, но и за  картофи, месо.., различни биопродукти. Това са мерки извън Стратегическия план и извън бюджета на Земеделското министерството, затова Министерският съвет трябва да ги одобри. Предстои работа и срещи с Министерството на финансите.

Има и мерки, насочени към земеделските институти, университетите, които да подготвят кадри. Всички звена по веригата са разгледани. Националният план е доста по-обхватен е от Стратегическия план в частта за биологично производство”, обясни Апостолов.

Предвид амбициозните цели – 5% от обработваемите площи да станат био до 2025 г., на съвета в министерството е отчетен проблемът с намаления брой на операторите и на площите в сектора. Промени в подпомагането по Стратегическия план също са важни за стимулирането на биопроизводството.

„Отчетохме още, че максимално сме се опитали да махнем пречки, доколкото можем по мерките за подпомагане. Изчистват се наредбите. За съжаление, засега продължава да се иска добив от всеки парцел, което е чувствителна тема. Проблемът е, че в биорегистъра парцелите се регистрират с кадастрални номера, докато в ДФ „Земеделие” се гледат от системата ИСАК. Оттам идват разминавания, затова е нужно да се направи нов регистър.

Продължава да бъде трудна задачата и пазарната реализация. В тази посока има разписани комплексни мерки. Нещата са навързани, нужен е по-голям стимул за производителите за да се сертифицират и произвеждат био”, каза още представителят на сектора.

Стоилко Апостолов: Важно е да се напомни на биопроизводителите, че ако искат догодина да кандидатстват за подпомагане, трябва до 31 декември да подпишат договорите си за сертификат. Ако това се случи на 2-ри януари например, ще изгубят цяла година. 

Именно с цел за повече и навременна осведоменост, както и за стимулиране на биопроизводителите, предстои през ноември да се проведе масирана информационна кампания с национален обхват, реализирана чрез Национална служба за съвети в земеделието, стана ясно още от думите на Стоилко Апостолов.