„В момента у нас изчезват имоти и няма как да се проверят. Големият проблем идва от преминаването на старата система КВС към кадастъра. Хората все още дори не знаят колко са ощетени”, алармира пред Агри.БГ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ).

Питаме ви: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Излиза, че дигатилзацията на кадастралните карти, на която всички се надяваха, сега „изяжда” парцели. Дигитална система имаше за цел улеснение и сигурно съхранение на данните, но на практика се превръща в една безпаметност в редица случай. По думите на Стайков старите скици са различни, а в новите няма и история, която да докаже, че липсва дадена площ. Когато собственикът сам установи такава, получава просто отговор, че е „явна фактическа грешка”. 

„Много често се стига дотам при 200 – 500 квадрата. Но при 3000 лв. цена на земя и ако я вземеш от възрастен човек, който има 3 дка, това е страшно много ощетяване. Дори е записано в закона, че той, ако не е пряк наследник, а да кажем я е купил от някого, не подлежи на обезщетение – просто при пренареждане на землището се е загубила земята, точка. Това не е нормално.

Имаш акт за собственост и скица, които не ти се признават от държавата. Особено ако си бил купувач, а не си унаследил земята. Казват, че тези маломерни парцели остават за сметка на собственика. Но всеки собственик има акт за собственост и когато отиде на сделка ,излиза, че не може да докаже защо парцелът му е станал по-малък, освен че не взима пари. В новата скица фигурира вече друг размер”, обяснява Стайков.

Според него дигиталната система е много необходима за България, но не бива да се спекулира, а и е нужно някой да носи наказателна отговорност за грешките в нея. За сметка на това собствениците и заинтересованите лица поемат на свой гръб всички разходи по дела, такси и други, докато никой не ги уведомява, че имат загуба на земя. Председателят на БАСЗЗ посочва и фрапиращи примери:

„Има имоти от по 2-3 дка, които при пренареждане на землището вече нямат номер и са изгубени. Казват, че няма как да бъде възстановен съответният имот, защото примерно там е променен пътят или нещо друго се е случило. В документа е записано „явна фактическа грешка”, което ние като термин не го разбираме." 

Стайко Стайков:  По този начин това се превръща в една кражба, която се узаконява. Никой не може да ме убеди, че довчера всичко беше нормално с актовете за собственост, сега ти казват, че парцелът ти е станал по-малък. А къде е отишла земята?

По време на годишния форум на асоциацията край Казанлък Кирил Стоянов от Дирекция „Поземлени отношения и комасация” към агроминистерството призна, че проблем действително съществува.

„Законът за кадастъра и имотния регистър точно това целеше да направи – да бъдат уведомявани различните заинтересовани лица. Грешките, за които се говори, са набор от проблеми, не са просто някаква механична грешка. Преди няколко години се смени координатната система, която направи такива изкривявания, особено в една част от перифериите в Кърджали и Дунавската равнина. Постепенно ще свикнем със системата на кадастъра.

Разбира се, има и явни фактически грешки, започнали още от времето на КВС – ненанесени пътища, хълмчета, долчинки и т.н. Възстановяването на собствеността се е направило за 7-8 години и то с много сериозен темп за хората, които са го правили. Ако се правеше постепенно от 1991 година досега, вероятно щяхме да имаме перфектен кадастър”, коментира експертът.

По думите му земеделското министерство инициира срещи с това на правосъдието, както и с Министерството на регионалното развитие, така че да се инициират промени в нормативната уредба, свързани с проблемите в кадастъра, във вписванията на собствеността, вписвания на тежести и т.н.

За същото настояват и от страна на БАСЗЗ, които са внесли редица становища и сигнали до институциите. „Собствениците в България са 3 млн. души и ние защитаваме техните интереси, нужно е да се намери решение са проблемите”, каза в заключение Стайко Стайков.