Високи производствени разходи, ниски добиви, непостоянни климатични условия - тези причини карат едно семейно стопанство в района на Сунгурларе да обърне поглед към регенеративното земеделие и технологията No-till. С братята Чавдар и Владимир Чаневи се запознаваме на конференция за регенеративното земеделие, организирана от Асоциацията на българските нотилъри. 

Представете стопанството си.

Ние сме малка семейна ферма. Обработваме около 4000 дка пшеница, ечемик и слънчоглед в землището на с. Подвис, община Сунгурларе. Включихме се в работата на фермата в началото на 2012 г. и за нас беше много трудно. Ние нямахме никакви познания за земеделието. Малко по малко обаче навлязохме и разбрахме за регенеративното земеделие. От 2019 г. започнахме да се интересуваме по-задълбочено по темата.

Какво ви накара да обърнете поглед към регенеративното земеделие?

От 2012 г. до 2019 г. бяха 7 години на големи мъки - много труд и средства, с минимални и дори нулеви успехи в производството. Нашето землище е в полупланински район и почвите са много слаби - сиви горски, 9-та и 10-та категория, каменисти. Обработката им водеше до постоянно чупене на техниката, растенията не изникваха, добивът беше много малък.

2019 г. беше особено тежка година с много тежка суша и решихме, че нещо трябва да се промени. Тогава запознахме с Веселин Спасов, който буквално ни отвори очите за технологията No-till, показа ни стопанства, видяхме, че има много хора, които правят земеделие по този начин и се получава. Запознахме се с някои от първите нотилъри. Изгледахме много клипове, обиколихме половин България, за да се запознаем с опита, тъй като почти във всеки район вече има по един стабилен нотилър.

Какви бяха първите стъпки, които предприехте, за да преминете към технологията No-till?

Ние все още не сме преминали изцяло към No-till. Първоначално минахме само на минимални обработки на почвата - дисковане, без дълбока оран, тъй като колеги бяха споделили, че при тях това работи. При нас обаче нещата не се получиха и отчитаме тази наша грешка с минималните обработки. Трябваше направо да започнем с директната сеитба и да следваме основните принципи на технологията No-till, с които ни запознаха от Асоциацията на българските нотилъри (нулеви обработки, винаги покрита почва, сеитбооборот, намаляване на химическите добавки, интегриране на животни, контекст - бел.авт.)

В онзи момент ние нямахме добра техника и беше време за закупуване на нова сеялка. Решихме направо да инвестираме в сеялка за директна сеитба.

No-till пшеница

На какъв етап е внедряването на No-till технологията в стопанството?

Вече сме на директна сеитба, сеем и покривни култури. За първи път засяхме покривни култури през 2019 г., докато бяхме на минимални обработки, но не се получиха нещата. Годината беше много сушава и покривните култури не изникнаха, но тогава все още правехме минимални обработки. Тази година отново засяхме покривни култури и въпреки сушата, се подредиха много добре.

От тази година се включихме и във въглеродна програма за сертифициране на въглеродни кредити. През пролетта бяха взети почвени проби за анализ, а следващата пролет ще се направят отново, за да се види секвестирането на въглерод.

Какви покривни култури сеете?

Ползваме миксове от покривни култури, като основно се стараем да има ряпа, фацелия, елда, лупина, грах, също така овес, ръж и сорго. Все още сме в процес на разучаване кои са най-подходящите видове за нашите полета.

покривни култури


Има ли промяна по отношение на добивите, състоянието на почвите?

Все още не наблюдаваме такава промяна, но тя няма как да се случи толкова бързо. 

А икономически ефект?

Икономическият ефект се усети веднага. Разходите ни намаляха двойно, след като спряхме дълбоките обработки - оранта, както и култивирането, дисковането и валирането на почвата.  

Есенната сеитба е затруднена заради сушата в много части на страната. Как е положението при вас?

В района ние бяхме първите, които влязохме да сеем, предвид че се очакваха дъждове. Те така или иначе не се случиха, но колегите ни още не са засели заради обработките на земята. Наблюдаваме как дисковите брани минават и на практика нищо не правят - вдига се само една пушилка, която води до ерозия. Почвата в момента не прилича на нищо - цялата е на буци. 

Промениха ли се сроковете на сеитба, на жътва?

При есенниците сроковете са същите. При пролетниците се изместиха малко по-късно. Освен културите, които отглеждаме, искаме да вкараме и царевица в производството си, която до момента никога не сме сяли. Не се сее като цяло в района най-вече заради сушата. Искаме да пробваме и сме сигурни, че по технологията No-till ще се получи, макар и не от първия път. Само трябва да се намери правилния път и начин за нашето стопанство.