В България вече работи AGROVAR Carbon - първата национална програма в ЕС за сертифициране на въглеродни кредити, регистрирана в най-големия екологичен регистър в света VERRA. Неин организатор и изпълнител е дружеството “Агровар СС” ООД - агротехнологична компания, която чрез изкуствен интелект и земеделски практики, предлага технологии за устойчиво земеделско производство. Повече за Въглеродната програма разказаха пред Агри.БГ Константин Харалампиев, Борис Коев и Кристиян Панайотов, съоснователи на “Агровар СС” ООД:
Как най-общо можем да представим програмата за въглеродно земеделие AGROVAR Carbon?
Константин Харалампиев: Въглеродната програма AGROVAR Carbon e възможност да се възнаградят земеделците за това, че прилагат по-регенеративни практики и работят с повече грижа към почвата.
Програмата дава възможност на българските земеделци да се възползват от свободния пазар за въглеродни сертификати, на който фирми от цял свят могат да закупуват сертификати, за да компенсират въглеродния си отпечатък.
Борис Коев: Възнаграждение на пазарен принцип - колкото повече стопанствата опазват почвения потенциал, колкото повече практики, щадящи почвата и подобряващи почвеното здраве прилагат, толкова повече ще печелят от въглеродни сертификати. Идеята е въглеродните сертификати да не са крайна цел, а чрез подобряване на технологията в посока консервационно земеделие, стопанствата да направят добивите си по-устойчиви на климатичните промени, а разходите си - по-оптимални.
Как на практика се прилага Въглеродната програма и кои земеделски практики са подходящи?
Борис Коев: Минималното изискване е в стопанствата да не се прилага дълбока оран и да не палят стърнища! Допустими са плитки обработки на почвата до 30 см. Подходящи практики са влагане на органични продукти, почвени подобрители, които да благоприятстват микробиологичната активност; интегрирана растителна защита; подобрено сеитбообращение; добавяне на допълнителна биомаса чрез сеитба на покривни култури.
В зависимост дали се правят плитки обработки или се прилага технологията No-till, в комбинация с органични продукти (торове, почвени подобрители, биологично активни вещества) и покривни култури, стопанството може да секвестира повече въглерод и да подобрява почвеното плодородие. Това в дългосрочен план ще доведе до намаляване на разходите за производство.
Кристиян Панайотов: Тук се обръща внимание на почвения баланс. В зависимост от практиките които се прилагат, всяка от тях оказва ефект върху почвения баланс. Обработките имат ефект върху окисляването на органичния въглерод, което води до загубата му. От друга страна растенията и биологичните продукти са свързани със секвестирането на въглерод. Колкото по-добър баланс имаме между загуба и секвестиране на въглерод, толкова повече сертификати ще бъдат издадени на единица площ.
Борис Коев: Събираме също информация за използваните торове и горива и намаляването на нормите им също се сертифицира.
Можем ли накратко да опишем пътя, по който минава едно стопанство от момента, в който фермерът ви се обади до момента, в който може да получи приход от продажбата на въглероден сертификат?
Борис Коев: Най-важното е, земеделецът да бъде убеден, че иска стопанството му да премине на нова технология. Оттам нататък основната административна тежест е в началото, когато определяме базовата линия на стопанството, събираме информация за 3 или повече години назад по отношение на обработки, използвани торове и горива. В периода на записване на стопанствата се правят почвени анализи.
Къде се анализират почвените проби?
Борис Коев: Наш партньор за почвените пробовземания и анализи са НИК Агро Сървис, които разполагат с квалифицирани специалисти, както на терен, така и в изградената от тях модерна акредитирана лаборатория.
Работим по утвърдени от регистъра VERRA процеси на стратификация (зониране) на стопанството и методически определени локации за пробовземане.
Кристиян Панайотов: Резултатите от анализите, които правим, ни служат като ориентир за физичните, химичните и биологичните процеси в почвата. На базата на тях предоставяме препоръки за подобряване на технологията.
Всички резултати от анализите са достъпни за нашите клиенти, като скоро очакваме това да се случва и чрез нашата софтуерна платформа.
Как ще се проследява и измерва обективно въглеродният отпечатък, секвестиран в почвата чрез прилагане на добри земеделски практики?
Константин Харалампиев: Всяка следваща година се събира информацията за изминалата година и се правят нови почвени анализи на същите места. Така се изчислява запазеният и секвестираният въглерод в почвата.
Работим по методика на екологичния регистър VERRA. Партнираме си с One Carbon World за валидацията на събраната от нас информация и за спазване на процесите по стандарта на VERRA. Удостоверяваме всеки един процес чрез счетоводни, декларативни и административни документи. След това VERRA също проверява тази информация и издава съответните сертификати.
Борис Коев: VERRA е най-големият екологичен регистър в света и имат издадени над 1 млрд. сертификата от над 2000 регистрирани проекта от създаването си през 2007 до сега. Ние сме първата компания в ЕС, която започва проект за сертифициране на въглеродни кредити от VERRA.
Как въглеродната програма се вписва в новата ОСП и общоевропейската рамка?
Борис Коев: Прилагането на различните еко практики, които са включени и ще се финансират от ЕС в новия програмен период, дава възможност на земеделските стопанства да се включат и във Въглеродната програма AGROVAR Carbon. Правилата, посочени в Националния стратегически план за развитие на земеделието в България, ще важат за 5-годишен период, а минималният срок за участие във Въглеродната програма също е 5-годишен.
Програмата AGROVAR Carbon е в унисон и с изготвящата се в момента рамка на ЕС за въглеродни програми. Участваме в редица международни организации и консорциуми като инициативата 4per1000, EIT Climate-KIC Greentech Alliance и следим отблизо нейната подготовка, като се стремим да сме крачка напред, т.к. тази рамка след време ще регулира сектора и ще ограничи спекулативните практики.
Тоест - това, че все още няма регулаторна рамка на ЕС, не е пречка за функционирането на програмата?
Константин Харалампиев: Точно така! Важно е да уточним, че сертификатите се предлагат на свободния пазар, който е различен от задължителния пазар за въглеродни сертификати. Купувачите са компании, които в следствие на инвестиционен и клиентски натиск, се стремят да покрият въглеродния си отпечатък.
Въглеродни програми от този ранг към момента съществуват в Обединеното Кралство и в САЩ.
Колко стопанства вече са включени в Програмата за въглеродни кредити AGROVAR Carbon?
Борис Коев: Близо 30 стопанства с над 350 000 дка обработваема земя. Тук е важно да уточним, че Програмата е насочена към обработваема земя!
Наскоро бяхте в Унгария. Какъв беше поводът?
Константин Харалампиев: През февруари посетихме най-голямото земеделско изложение AGROmashEXPO в Будапеща, по покана на потенциални партньори за унгарския пазар. Срещнахме се с представители на местни земеделски организации и след проведени успешни разговори можем да обявим, че в момента подготвяме Национална въглеродна програма и за Унгария.
;void(0);){kind=link}