Тодор Христов е от емблематичните лица на земеделието в България. Той е един от първите ноутилъри, които прилагат консервационно земеделие в цялото си стопанство* на площ от 30 000 дка във великотърновското село Писарево.

Кризата с торовете

По време на открит ден на полето фермерът сподели със свои колеги опита си в прилагане на технологията, предимствата, но и проблемите, съпътстващи No-till, с които се е сблъскал в практиката си. 

“Търсихме нови начини да намалим себестойността на продукцията и да увеличим печалбата си. Запознахме се със системата No-till”, разказва Тодор Христов.

Първите опити по технологията с нулеви обработки на почвата в стопанството се правят през 2015 г. на площ от 500 дка. През 2016 г. декарите се увеличават до 3000, през 2017 - до 10 000 дка и от 2018 г. цялата земя от 30 000 дка се отглежда по No-till.

Противно на общоприетото мнение, че първите години от прилагането на консервационната технология са най-трудни, Тодор разказва, че в този период при него резултатите били много “впечатляващи” с по-високо качество на реколтата и по-високи добиви спрямо конвенционалната технология. В много от полетата се отчита повишаване на хумуса, по-добро запазване на влагата в почвата, намаляване на производствените разходи.

Всичко се развива добре до 2020 г., а след това се появяват първите проблеми. Те са в 3 направления: плевели, неприятели и покривни култури. “И по-конкретно проблемите започват с прилагането на покривни култури”, споделя Тодор.


Силно заплевеляване и трудна борба с плевелите

При конвенционалното производство в полетата си земеделецът не е имал поветица, райграс, паламида и троскот. Всички те започват да се развиват заедно с покривните култури през есента.

“Ние не третираме покривните култури с нищо и всички тези плевели се развиват спокойно цяла есен и цяла зима, заедно с тях. Когато унищожаваме покривните култури с глифозат през пролетта, в първите години нямахме проблем”, разказва Тодор. Преди една година обаче, в едно от землищата се появило много силно развитие на райграс, което не се повлиява от обичайната доза глифозат (250-300 мл.). Заради силното коренище, което се е получило, още две допълнителни пръскания не помогнали за унищожаването му.

Въпреки това земеделецът засява царевица, разчитайки, че райграсът няма да повлияе отрицателно на културата. Налага му се обаче да пръска още няколко пъти с хербициди в пълна доза, при което плевелът също не се повлиява. В крайна сметка райграсът остава, а добивът от царевицата е “незадоволителен”.

Вторият проблем се появява при поветицата. При 300 мл. глифозат тя се повлиява добре и се унищожава. В полето засяват царевица и 10 дни по-късно плевелът отново се появява и превзема културата. Пръска се трикратно с различни хербициди, които обаче нямат ефект. Същият проблем се наблюдава с паламида и троскот.
 

Коренището, което зимува в покривните култури, трудно може да бъде унищожено в последствие, показва опитът на Тодор Христов.


За да се пребори успешно с коренищните плевели, ноутилърът е предприел мерки на проблемните полета. Цяло лято едно от полетата стои напръскано, за да не израснат плевелите, без на него да са засети покривни култури. Друго поле, където има  проблем с плевелите, земеделецът планира да напръска с глифозат през ноември, а останалата част - през пролетта. “Ще търся и други решения, но ще продължа да следвам пътя на No-till. Просто трябва да преборя проблема!”, казва Тодор Христов. 

Силно нападение от неприятели на някои полета

Друго предизвикателство, пред което се изправя земеделецът, на шестата година от прилагане на No-till технологията, е нападение на полетата от различни неприятели. Увеличена е популацията на щурци. От тази година в “изключително голяма плътност” са и голите охлюви, мишките, мокриците, пясъчникът. Всички тези неприятели намират благоприятни условия за развитие в покривните култури.

Практика в стопанството на Тодор при пролетниците е 1-2 седмици преди сеитба да унищожи покривните култури. Засява основната култура (слънчоглед, царевица) и неприятелите я изяждат. “Обикновено засявам около 7000-7500 растения, с идеята да реколтирам 5000 растения при слънчогледа и царевицата. А в случая остават около 1500 до 2000 растения. Надявах се естествените неприятели да контролират вредителите и да има определен праг, който е търпим. Но те се крият под остатъците от покривните култури и това възпрепятства птиците и други животни да ги изядат”, споделя земеделецът.

За покривните култури

По-голяма част от покривните култури в стопанството на фермера са зимуващи. За всяко поле той си прави различна смеска, според нуждите на почвата. Например при преуплътняване на почвата, сее сорго, което има много благоприятен “разуплътняващ” ефект. Грахът използва като азотфиксираща култура.

Покривните култури имат много полезни качества за почвата, но по думите на Тодор, проблемът в неговото стопанство е, че “Когато ние имаме покривни култури, не можем да третираме срещу плевелите, които ни пречат! Проблемите започнаха с покривните култури и най-вече са свързани с това, че ги сея веднага след жътвата. Трябва да работя по тях, за да не допускам отново грешките”, казва ноутилърът.

Отлични резултати, въпреки трудностите

Въпреки трудностите с плевелите и вредителите в някои полета, Тодор Христов отчита отлични резултати в други полета. Вече пета година отглежда около 5000 дка слънчоглед като втора култура (след пшеница). Тази година е ожънал около 900 кг./дка пшеница. Очаква много висок добив и от слънчогледа, който ще започне да жъне в края на октомври.

А разходът му за производството на маслодайната култура тази година е 20 лв./дка до момента. “Откакто сеем втора култура слънчоглед, най-малък добив прибрахме през миналата година - 96 кг./дка. Най-високият среден добив ни е бил 194 кг./дка, а максималният добив на места е достигал и до 260-280 кг. До сега не сме прибирали среден добив 200 кг., но мисля, че през тази година ще ги достигнем”, казва фермерът. Друго преимущество, което Тодор споделя е, че маслеността на слънчогледа като втора култура, е отлична - по-добра от слънчогледа като стандартна пролетна култура.
 

Тодор Христов: Вярвам в No-till и вярвам, че това е бъдещето. Просто трябва да търсим решение на проблемите и да продължаваме напред .


*Стопанството на Тодор Христов  обработва 30 000 дка земеделска земя - по 10 000 дка пшеница и царевица, 7 000 дка маслодаен слънчоглед и рапица. На площ от 3 000 дка се произвежда люцерна, с тенденция към увеличение на площите. „Фермата е основен производител в България на семена за пъпеши. На площ от 200 дка се отглеждат собствени патентовани хибриди.