Фейсбук групите са полезно нещо – споделят се мнения, дават се съвети, върти се търговия, но човек трябва да знае кога да спре – особено когато нарушава правила, което подкрепя и със снимков материал. За един такъв случай сигнализират от Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ).

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Публикация от 30 декември 2021 г. в социалните мрежи показва как земеделци от района на великотърновското село Стамболово торят. И всичко това няма как да се знае, ако те самите не се бяха тагнали и коментирали.

Разбира се, винаги може да се постави под съмнение достоверността на снимките. Затова от екипа на SLRB.BG вземат проба от почвата и я изпращат за анализ в Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията „Никола Пушкаров”. Резултатите показват наличие на 38 мг в 1000 г почва, което е около 12 кг азот на декар в слоя от 0 до 30 см. Според експертите на института това количество може да се обясни с внасяне на азотни торове.

Важна подробност е, че село Стамболово попада в нитратноуязвима зона – Северна България, където е забранено внасянето на азотсъдържащи торове при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в периода от 1 ноември до 25 февруари.

От Съюза на ловците търсят за коментар и самата земеделска фирма, която отрича да е торила, добавяйки, че ако се установи нарушение, от Държавен фонд „Земеделие” ще им наложат санкции.

В свой официален отговор от Министерството на земеделието посочват, че за цялата 2021 г. няма доказан случай за неспазване на ограничителните мерки за торене и обясняват какъв е механизмът за налагане на санкции:

•    При установяването на подобни нарушения санкциите се прилагат върху общото плащане към бенефициера по схемите и мерките на база площ и/или животно в обхвата на Общата селскостопанска политика (ОСП);
•    Процентът на намалението зависи от тежестта, степента, продължителността и повторяемостта на установеното неспазване;
•    При небрежност процентът на намалението на плащанията не надвишава 5 %, а при повторно неспазване не надвишава 15 %;
•    При умишлено неспазване процентът на намалението не е по-нисък от 20 % и може да доведе до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане и може да се прилага в продължение на една или повече календарни години.

По тази така наречена Нитратна директива, която забранява торенето през зимата, инспекторите по растителна защита към ДФЗ следят и за наличието на торохранилище в съответните уязвими зони.

„Не сме чули обаче за случай на санкциониран зърнопроизводител по Нитратната директива за торене в снега през януари. За липсата на торохранилища при пасищно отглеждане на животни постоянно има санкции, защо“, постави въпроса пред Агри.БГ преди време животновъдът Пламен Якимов от Ловешко.