Във времена, в които често се говори за противопоставяне на сектори, отправят се лични нападки и се гонят финансови интереси, има фермери, които са и от двете страни на “барикадата”. Симеон Гойчев и неговото семейство в плевенското село Милковица са едни от тях.

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? (видео инструкции)

 

“Фамилно се занимаваме със земеделие и животновъдство. Всичко тръгва още едно време от дядо ми. Любовта към земята се предава и свикваш с начина на живот на село. Баща ми и чичо ми се захванаха със земеделие. Имахме и животни. Разпродаваха местното ТКЗС и теглихме заеми, за да купим няколко сгради”, разказва младият фермер.

Постепенно увеличават животните и земята. Сега обработват 4000 дка с пшеница, слънчоглед, царевица, люцерна и ечемик. Млечните животни са около стотина от породата Българско черношарено говедо. Гордеят се със своята минимандра, в която преработват част от суровина в млечни продукти под марката “ЗП Олег Плосков”.

“Работим аз, баща ми и семейството на чичо ми. Навремето никой не се стремеше към нещо голямо. Много хора смятат, че като си се захванал със земеделие, искаш да печелиш милиони. В началото работихме денонощно на смени, имахме само едно ЮМЗ. По-късно взехме някоя и друга машина, за да облекчим работата. Механизираме вече втори обор за животните. Трудно е с пазарите и работната ръка”, споделя Симеон.

Пасища не ползват, защото животните се отглеждат свободно боксово. Фуражите произвеждат сами, като закупуват само нужните добавки, като креда, сол, сода. Интересуват се от подобряване на енергийната ефективност, за да намалят разходите за електричество. Искат и това, което остава от животните, да оползотворят по някакъв начин.

А на въпросът ни е трудно ли е да бъдеш хем зърнопроизводител, хем животновъд, Симеон отговаря следното:

“В един момент животните помагат финансово на земеделието, а в друг - обратното. И в двата сектора има заеми, трябва да се купува едно или друго. Банката си иска парите. Има нерегламентирани пазари. Държавата казва, че трябва да се развиваме, за да сме конкурентоспособни, а в следващия момент те затрупват с изисквания”, възмущава се производителят.

Зърненият пазар също е болна тема за него. 

“Много хора вярват, че ние, земеделците, само трупаме облаги. Правителството каза, че ако има внос, ще падне цената на крайния продукт. Пуснаха вноса и се затвори вътрешният пазар. Имахме продукция, която седеше в складовете и нямаше на кого да я продадем независимо на каква цена. Никой не купуваше. После спряха вноса, но цената на крайния продукт не се промени. Какъв е изводът - и да внасят, и да не внасят, цената ще е една и съща”, смята Симеон Гойчев.