Депутатите от Комисията по земеделие решиха, че е наложително да има определение за агрофотоволтаик. Липсата на яснота отваря вратата за злоупотреби със земеделските земи и се очертава опасността част от тях да станат неизползваеми за десетилетия. 

Четете още: Ще се облагат ли с данък субсидиите по ПНДЖ?

 

В същото време във връзка с възможностите на Плана за възстановяване и устойчивост и Стратегическия план, както и други инвестиционни програми, от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я) настояват да се приемат инвестициите в подобни съоръжения за допустими разходи. Асоциацията, за която темата за агрофотоволтаиците е на дневен ред отдавна, е подготвила определение за „агрофотоволтаик“. 

„Това ще донесе полза на земеделските производители, които искат да си изградят агрофотоволтаици без разрешително, защото ние им предлагаме да ползваме съществуващия в момента закон, който разрешава застрояването на до 20% от площта на земеделския парцел с постройки и съоръжения със селскостопанска цел – складове, навеси и други“, коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на БАМ-я. 

На базата на тези законови разпоредби и мнение на архитекти и негови колеги агроинженери, определението за агрофотоволтаик може да звучи така:

Агрофотоволтаик е съоръжение за добиване на електрическа енергия от слънцето, разположено върху земеделски земи без промяна на начина на трайно ползване, като не се затруднява основната земеделска дейност и сеитбооборота към начина на трайно ползване на парцела.  

Сумата на общата площ на опорните точки, за които се използва бетон за закрепване на съоръжението, заедно със съоръженията, необходими за функциониране на агрофотоволтаика, не трябва да превишава 20% от общата площ на парцела, която е разрешена за застрояване.

Ползите от изграждането на агрофотоволтаици, спазвайки посоченото определение са много. 

Съвременните начини на разполагане на соларните панели вече не изискват бетонни основи, а изграждането става с анкерни винтове, които се навиват с трактор и са много здрави. „Агрофотоволтаикът се третира като преместваемо съоръжение, няма бетон и по тази причина не трябва да има никакви архитектурни разрешителни“, казва експертът. 

Друга полза според него е подобряването на борбата и превенцията срещу глобалните климатични промени. При ягодоплодните специално, но вече и при други овощни култури се прави засенчване, слагат се определени конструкции. Единият тип мрежи предпазват от градушки, а другите са за засенчване. 

„Прогнозите сочат, че в близките години температурите ще бъдат 35-40 градуса. Това е една предварителна мярка, защото в момента производителите правят разходи в конструкции за засенчване. Това е пасивен разход, но ако се направят съоръжения, върху които има агрофотоволтаици, разходите ще бъдат активни и дори ще носят определени доходи", убеден е Петков.

Според него яснотата за агрофотоволтаиците ще доведе до намаляване на натиска от инвеститорите на фотоволтаици, които търсят всякакви начини за промяна на категорията земя, за да може да се строи върху тях. 

В момента има злоупотреба с монополно положение. Енергоразпределителните дружества отказват да дават разрешителни на редица инвеститори, защото „енергийната мрежа не може да поеме енергията от фотоволтаиците“. 

„От нашата асоциация предлагаме два варианта. Единият е ако имам хладилник, а насаждението ми е примерно на 2 км от стопанския двор, като си направя агрофотоволтаик, да бъде разрешена инвестицията за изграждане на електропреносна мрежа пак за лични нужди - от полето до хладилната база. В момента по аналогичен начин се покрива на 100% инвестицията да бъде изграден водопровод от основния канал до мястото на поливане“, разказва Божидар Петков. 

Четете още: Агрофотоволтаици: Шанс за земеделците или легален начин полето да се покрие с панели

 

Най-иновативното предложение е във връзка с разрешените в момента инвестиции по Плана за възстановяване – изграждане на товарни ремаркета с акумулаторни батерии. „Предлагаме акумулаторните батерии да бъдат в мобилни ремаркета. Това е на същия принцип както в по-малките градове. Такива ремаркета се зареждат с бутилки метан и се осигурява гориво за училища, хотели и други обекти. На същия принцип стопанинът, ако има две ремаркета с акумулатори, едното ще бъде използвано за нуждите на хладилната база и други обекти на стопанина, а другото в това време ще се зарежда от слънцето на полето. Запасената енергия може да стигне за работа на съоръженията за 2-3 дни“, споделя председателят на Асоциацията на малинопроизводителите. 

От думите му става ясно, че досега никой не е давал предложение за мобилни батерии. Към момента проектите са по проста схема - панели на покрива и батерии в мазето. Нищо не им пречи обаче да се зареждат не от покрива, а от полето, като панелите са разположени върху малините, които са на няколко километра от хладилната база. 

В момента има възможности за финансиране по Плана за възстановяване, затова от асоциацията правят предложение да се вмъкне и този вид инвестиция. Изпратено е писмо до министъра на земеделието с надеждата възможността за тези инвестиции да влезе и в Стратегическия план.

Божидар Петков смята, че с агрофотоволтаиците ще се разшири възможността за използването на електрически трактори. „Ако стопанинът има такъв трактор и агрофотоволтаици – това е все едно да има лична бензиностанция. По този начин ще дадем мощен тласък за развитие на тази техника, защото стопаните ще имат възможност спокойно да зареждат тракторите си“, казва още той. 

Така земеделските производители ще си позволят да имат електрически трактори, електрически бусове, джипове, дронове и друга техника, и ще ги захранват самостоятелно, като в същото време намаляват въглеродния отпечатък на стопанството и продукцията. И ще бъдат енергийно неутрални.

Отваря се възможност за продажба на електрическа енергия направо от стопанството – ще има възможност фермерите да продават излишната си енергия, като направят зарядни станции, които към момента са дефицит и пречат на развитието на електротранспорта. 

Освен това може да има синергия между земеделски производители и инвеститори, които сега под дърво и камък търсят земеделски земи, върху които да изграждат съоръжения. По тази причина са готови да платят мило и драго, за да променят категории с всякакъв натиск дори и към най-високите етажи в земеделието.

„Стопаните, които нямат финансова възможност сами да изградят соларни паркове, могат да продадат „въздуха“ над насажденията си. Тогава те ще са доволни дори от т.нар. „безплатна сянка“ от 15 до 70%, която също е атрактивна възможност“, убеден е Божидар Петков. 

Част от новостите той и неговите колеги са видели при участието с щанд на БАМ-я на голямо специализирано изложение за ягодоплодни в Германия, което е осъществено с помощта на аграрното министерство. По този начин се показва как инвестирането в активни организации е от полза за всички.