Комисията по земеделие предлага на конституционните съдии да уважат мотивите за установяване на противоконституционност на разпоредбите за агрофотоволтаиците, както и в текстовете, свързани с изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници от Закона за опазване на земеделските земи.

Четете още: Комисията по земеделие обсъжда скандалните законови промени заради агрофотоволтаиците

 

Това решиха депутатите от комисията по време на последното си заседание в сряда. 

Становището, което е по конституционната жалба на президента беше подкрепено единодушно. 

През октомври с промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, народните представители въведоха и промени в Закона за опазване на земеделските земи, за които президентът сезира Конституционния съд. Бяха отменени почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на електроенергия от фотоволтаици върху обработваема земя.

Освен това категорията на земята, върху която може да се изграждат централи беше смъкната от седма на пета, което позволява да се строи върху почти цялата плодородна земя в страната. Това противоречи с Конституцията на България, според която земята е основно национално богатство, а обработваемата земя се използва само за земеделски нужди.

Още през юли аграрното ведомство е изразило отрицателно становище по промените в Закона за опазване на земеделските земи като е дадена подкрепа само за едно изменение, свързано с площадките за проектиране. Това стана ясно думите на Валентина Маринова, началник на отдел „Промяна на предназначението и рекултивация на земеделските земи“ в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, която представи становището на Министерството на земеделието по текстовете, които са обявени за противоконституционни. 

„Подкрепяме искането на президента по чл.2, алинея 4, където се въвежда понятието за агрофотоволтаици и разписването на нови правила в Наредбата за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението“, каза експертът. Подкрепя се и искането за противоконституционност в чл. 23, ал. 3, където се допуска промяна в предназначението от 5-та до 10-та категория, както и да се върне искане за присъединяване, защото по този начин се доказва нуждата от изграждането на тези обекти върху земеделски земи. „Те са доста площни обекти и засягат много земеделски земи, а пета и шеста категория са плодородни земи, които заемат 2/3 от територията на страната“, уточни още Маринова. 

От дискусията в комисията се оформи основният извод, че страната има нужда от законодателство, което ясно да определи понятието агрофотоволтаик. Подобна практика има в доста западноевропейски държави, дори в съседна Турция е намерено решение по тази тема, стана ясно от думите на зам.-председателят на комисията Росен Костурков. 
„Земеделските стопани имат нужда от производство на собствен ток и идеята е да няма изискване за присъединяване към мрежата. Предназначението на земята под агрофотоволтаиците не трябва да се сменя“, смята още Росен Костурков. Според него законът има нужда от някакъв ремонт и тази жалба на президента ще даде възможност да се оправи. „ Да уважим жалбата на президента с уговорката, че законът трябва да се преработи“, каза зам.-председателят на комисията. 

„Агрофотоволтаиците са различни от познатите ни досега съоръжения, те се изграждат по специфичен начин, поради което са по-скъпи и инвеститорите бягат от тях“, коментира Даниел Петров от „Възраждане“. Той също подкрепи мнението, че дефиницията "агрофотоволтаици" не е обяснена в нито един наш закон, а трябва да я има, както е на запад. 

„Изграждането на фотоволтаици на земеделски земи не ги прави агрофотоволтаици. Да се обединим към това какво е агрофотоволтаик и има ли нужда да се присъединява“, коментира Румен Христов от СДС. 
Десислава Танева предложи в най-скоро време да се даде достатъчно прецизна дефиниция, за да може да работи добре законът в полза на земеделската общност. 
Подходящо е Министерството на земеделието да е инициатор за създаване на законодателство, което решава тези проблеми.