„Доказахме, че земеделието е приоритет“, каза Иван Иванов, а ние сякаш на майтап прочетохме: „Доживяхме, че земеделието е приоритет“. Наистина така ни се привидя, досущ като онази гладна кокошка, която просо сънувала.

Усмихнаха ни и други култови цитати на министъра тази седмица: „Работим в интерес на бранша с фокус върху малките и средни производители“ и „Безпрецедентната помощ за сектор „Земеделие“ ще доведе до задържане на цените на храните“. Четем и не вярваме на очите си.

Но добре, че четем по-внимателно, защото щяхме да пропуснем обявената сякаш между редовете Ковид ставка за пчеларите от 13 лв. на кошер, която звучи доста по-реално от обещаните възможности за допълнително подпомагане на сектора от над 200 млн. лв. 

Хем обещани, хем възможни – защото Европа дава, нашето Министерство на земеделието ще предложи при актуализацията на бюджета, но финансовият министър ще каже, че не може, и гладната кокошка пак ще сънува милиони, докато чете гръмки лозунги.

Хубаво е, че цитатите са подкрепени от снимков материал – все пак една снимка говори повече от едно прессъобщение, което е цял ферман. 

Какво имаме тук на заден план – прашасал офис стол, но удобен, чашки за еднократна употреба, но с кафе, порутени стени, но тухлени – здраво соц строителство, което ще ни надживее, добре утъпкана земя, която няма да види цимент.

Такива са най-често така наречените ферми на малките и средните – бивше ТКЗС, което не си знае ЕГН-то, тук-таме някоя нова пристройка, доколкото са стигнали парите, разпадащи се покриви, които могат да се постегнат, ако се спечели проектът за соларни панели, че с тях се получават повече точки, разхвърляни гуми, железа и стара техника.

На това му се вика еклектика – на едно място съжителстват старото и новото, красивото и грозното, мечтите на стопаните и обещаните възможности. На един чужденец или политик тази еклектика може да му хареса, но той само минава оттам, за да се полюбува на гледката и да се снима. 

А малкият и средният фермер, онзи приоритетният, остава при своята екзотика. И той иска неговото стопанство да е от модерните, с удобства за животните и работниците, без висящи паяжини от таваните и падащи керемиди. Но дали ще доживее земеделието наистина да е приоритет, Божа работа, защото доказателствата засега не стигат.