През миналата година в страната са произведени 148 467 тона грозде, от което 13 423 тона е десертното грозде, а от асми са добити 98 тона.

Заради рекордните горещини: Производителите на тютюн ще поискат компенсации по de minimis

 

Това става ясно от последните данни, публикувани от Министерството на земеделието и храните. В сравнение с 2022 година производството е намаляло с около 9%. Със същия размер е било свито гроздопроизводството и година по-рано. 

„Тенденцията за намаляване на производството на грозде се задържа през миналата година заради климатичните условия в страната, които не са само при нас, а и в целия свят търпят промяна. Имахме изключително дъждовни пролетни условия, заради които много от моите колеги приключиха своята кампания още през май, тъй като не успяха да влязат и да напръскат насажденията си“, коментира за Агри.БГ Атанас Василев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари. 

Освен това все повече хора се отказват да отглеждат лозята си, тъй като това не е  икономически обосновано. „Когато работиш на загуба, няма как дълго време да продължаваш. Повечето хора с лозя, имат и друг бизнес. Обикновено от бизнеса, който върви по-добре, се захранва един губещ бизнес и това може да продължи няколко години, но не и до безкрайност. Накрая човекът просто решава да приключи“, каза още той. 

Това е причината на много места в страната да има разорани лозя. Статистиката е ясна - през 2022 години по различните мерки за подпомагане са подадени 220 хил. декара. През 2023 г. те намаляват на 168 000 дка. В лозаро-винарския регистър обаче се водят 600 хил. дка, но реално се отглеждат 180 000 дка винени лозя и още около 30 000 десертни. А в началото на демокрацията сме имали 1.2 млн. дка лозя. 

„Ние постоянно намаляваме и тенденцията ще се задържи, докато няма ясна и точна политика как да просперираме, която е разработена от държавата съвместно с бранша,“, казва Атанас Василев. 

Заради климатичните промени, на които всички сме свидетели, той поставя водата на първо място, като фактор за възстановяването на селското стопанство. 
„Голям проблем за българското земеделие е, че много от моите колеги, включително и аз - нямаме достъп до вода. Липсата на воден ресурс ще расте. Ние работим край Дунав, но нямаме вода до лозовите масиви. От това, което беше гордостта на страната, че 80% от площите в България поливни - в момента няма и 5%“, сподели още Василев.  

Според него трябва да се премахне цялата административна тежест и човек като обяви, че ще прави сондажи – да започва да работи, а не да се чака най-малко две години за разрешителни от „Басейнова дирекция“. 
През лозовите масиви на Атанас Василев, които са около Свищов, минават канали, които вече 30 години не се ползват. Унищожени са микроизовири и помпени станции. 

Той е убеден, че имаме крещяща нужда от обща политика в маркетинга и рекламата. България да бъде разпознаваема като добър бранд на производител на висококачествени вина. За целта е необходимо държавата да обърне внимание на бранша. 

„Заедно със специалисти от сектора трябва да се направи една 10-годишна стратегия. Тя да не бъде пожелателна, а ясна и точна – следвана стъпка по стъпка, за да може да има краен ефект. За да ни забележат купувачите искат да има постоянство - да знаят, че тебе ще те има и утре. За да има постоянство обаче, трябва да имаш сигурност. Било то от към суровина, законова уредба или при изкупуване и цени на грозде и всичко останало“, споделя председателят на Националното сдружение на българските лозари. 
 
Другата тревога на Атанас Василев е, че не подкрепяме родното си производство - „Навсякъде в ресторантите се предлагат вносни вина. Има максимум 2-3 български продукта. Съществува убеждението в много българи, че родното не струва само защото е българско. Ние толкова много се подценяваме, че дори не си даваме реален шанс да се опровергаем.“
Той е убеден, че ресторантьорите и хотелиерите трябва да знаят с какво разполагаме като възможности, вино и храна, и да предлагат местни продукти. 

На последно място след водата, стратегията за развитие на сектора и системното обучение на българския народ да цени родните продукти, Василев поставя помощта, която получават производителите в бранша. 

„Необходимо е да направим преоценка, нужна е ясна и точна методология при разпределението на средствата на базата на нуждите, а не на това, което има най-силно лоби или най-силно крещи или има най-добри връзки в Министерството“, споделя още Атанас Василев.