Нова година, нов късмет, нови проверки, стар проблем – виртуалните животни. На крачка от 2024 г. агроминистърът Кирил Вътев обяви, че основна цел на управлението е премахване на субсидиевъдите, а за целта ще стартират комплексни мерки още в първите дни на новата година. Как реагираха фермерите?

Недоволство: Защо земеделците са виновни до доказване на противното?

Новината провокира редица коментари и гледни точки от читатели на Агри.БГ. Андрей Куртенков например подчертава, че знакът за равенство между субсидиевъдството и виртуалните животни е некоректен.

„Субсидиевъдството може да е (и често е) съвсем законна дейност, при спазване на всички формални правила, и представлява извращение на първоначлната идея на ОСП за развитие на селските райони и прекратяване на миграцията на хората към големите агломерации… А проблемът с т.нар. виртуални животни следва да бъде решаван без да се тормозят животновъдите, още повече, че отговорът обикновено се крие точно в обслужващите ги държавни, общински и частни структури”, изразява мнение коментиращият.

Все търсят виртуалните животни при животновъдите с реалните животни, а те си стоят при чертожниците, е изводът на друг фермер, който заявява:

„И това е от доста години. Тези животни се заявяват само по ПНДЖ, а понякога и не ги заявяват и там, за да не са под прожекторите на Разплащателна агенция. И през всичките тези години проверяващите от МЗХ много внимават да не търсят и проверяват за виртуални животни именно при чертожниците на пасища. Защото там са накацали като бенефициенти (често чрез персони мюрета) камари политици, кметове, общинари, чиновници от министерства, чиновници от МЗХ. Някак не е хубаво омертата на субсидиевъдите да се нарушава и да им се троши рахатлъка…”

Какво значи виртуални животни, иска разяснение коментиращ, като обяснява, че има животни, които почти целогодишно са на паша. „Случва се собственикът да не разбере ,че му липсват няколко, случва се да останат някъде, както и да му ги откраднат. И тогава ли се водят виртуални животни? Нали всяка година преди регистрация се описват животните и се обявява точната бройка,която се задължаваме да задържим”, допълва той.

Животновъди се възмущават и на периода, избран за проверки. Овцевъди припомнят, че сега половината животни са с агънца или пък са бременни. Пчелари също акцентират върху неефективността на проверки през зимата.

„Проверят пчелни семейства посред зима, карат стопаните да отварят кошерите и ако има загинали семейство, правят проблем. Сякаш пчеларите ден след ден си отварят кошерите и проверяват кое е оцеляло. Смъртността става ясна напролет…”, припомня стопанин на пчели.

Сред поредицата от възмущение, ирония и недоверие в ефикасността на проверките има и позиции с предложения как процесът би се превърнал от политическа кампания в резултатна акция.

„1. В по голяма част от "схемите" по мое сведение участват и ветеринарите, отговарящи за съответните ферми и "помагат" земеделските стопани да скрият "проблемите". За тази цел предлагам при организиране на подобна масова проверка, те също да бъдат включени в системата на контрол под някаква законова форма. Като в този връзка, в деня на проверка, най-малкото да представят инвентаризация на наличните ушни марки.

2. Относно животните (фиктивните животни ,) особено тези под селекционен контрол, автохтонни породи, техният брой да се отчита не само по ушна марка, но и чисто селективно в рамките на животновъдите асоциации. Като татуираният номер на животното (в ушите му - който представя родител и родословие) да прави връзката с ушната марка. Това е слабост, която до настоящият момент не е проверявана, а представлява част от схемите за измама”, предлага коментиращ на сайта на Агри.БГ