Сериозен дебат в Парламентарната комисия по земеделие предизвика темата за евентуална продажба на 700 хил. дка земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) на притежателите на компенсаторни инструменти. Страстите се разгорещиха, след като стана ясно, че в приходната част на бюджета на агроминистерството за 2025 г. като „други” са заложени едни 340 млн. лв. – сума, съответстваща на прихода, ако тези земи бъдат продадени.

Ще има ли нов прием по Украинската помощ и по de minimis за 2024 г.?

Министърът на земеделието Кирил Вътев подчерта, че това неприсъства в Бюджет 2024, а за 2025 г. прогнозно се залага приход, който не е свързан с конкретен източник. В същото време Министерството на земеделието и храните (МЗХ) вече възрази срещу такава средносрочна бюджетна прогноза за приходи в периода 2024 – 2027 г., идващи от продажбата на земи от ДПФ. Редица браншови организации на производители също се обявиха против това намерение, но съществува и друг прочит на темата

„Въпросът за продажбата на земи от ДПФ на притежателите на компенсаторни инструменти не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност. Въпросът е кога Държавата ще изпълни задълженията си по закон, своя исторически и морален дълг към гражданите. Днес 130 хил. притежатели на компенсаторни инструменти очакват справедливост. Раздаването й е предвидено между кориците на новата ни Конституция и в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи”, заяви Мирослав Каракашев от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи.

Той припомни историческите процеси, довели до днешното ни поземлено положение. След 9 септември 1944 г. редица закони водят до изземането и одържавяването на частната собственост в България. „Тези земи са отнети от нашите деди де юре принудително, а много често де факто и насилствено. Оттогава в правния ни мир възниква и понятието „Държавен поземлен фонд”. В него се влива отнетата от дедите ни частна собственост”, подчерта представителят на собствениците на земеделски земи.

След промените, през 90-те години на XX век у нас текат процеси за възстановяване на частната собственост, но има редица пречки пред връщането на земите заради например изградени вече сгради за обществени нужди в тях и други. Въвеждат се и т.нар. компенсаторни инструменти, които се дават на собствениците и наследниците на невъзстановена собственост. 

„Зад компенсаторните инструменти стоят две неща: 1. Обещание на държавата към онеправданите към този момент стотици хиляди българи, че не ги е забравила и че ще получат възмездие в реална собственост под една или друга форма; 2. Задължение на държавата да организира приватизация на останалото държавно имущество или търгове на земя, на които притежателите на компенсаторки и само те да могат срещу въпросните компенсаторки да придобият реална собственост”, каза още Каракашев.

Той допълни, че след като приватизацията отдавна приключи, след като бяха организирани няколко търгове на земя от ДПФ срещу компенсаторки в периода 2001 – 2012 г., процесът е спрян.

Мирослав Каракашев: Вече повече от 10 години Държавата не изпълнява своето законово задължение, като оставя 130 хил. български граждани, притежатели на компенсаторки за около 400 млн. лв. номинална стойност, които все още чакат справеливост. Държавата по същество е в дълг като субект, на когото още през 1991 г. са възложени на отговорно пазене земите на частните собственици.

"Позицията на земеделските производители се различава от тази на собствениците на земеделска земя”, заяви на заседанието на Комисията Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на НАЗ:

„НАЗ не подкрепя в приходната част на бюджета за 2025 г., независимо дали е записано като други приходи, да се залагат продажби на земи от ДПФ чрез поименни компенсационни бонове. Ние считаме, че подобни инициативи дори в краткосрочен план да доведат до някакви положителен ефект само и единствено върху приходната част на Държавния бюджет, в средносрочен и дългосрочен план водят до сериозно влошаване на условията на провеждане на селскостопанска дейност в страната”, коментира браншовият представител.

В мотивите на НАЗ за обявяване „против” подобна кампания се казва още, че от отдаването на земи от ДПФ ежегодно се събира наем, който често пъти е по-висок от средното рентно плащане в страната по региони. По голямата част от тези земи са отдадени с договори за ползване от 10 години. 

„По този начин се осигурява една прогнозируемост и стабилност на поземлените отношения в страната. Продажбата на земеделски земи от ДПФ чрез поименни компенсационини бонове неминуемо ще бъде съпътствано от множество корупционни схеми и злоупотреби.

Считаме, че плодородни обработваеми земи ще се озоват в ръцете на съмнителни инвеститори или извънредно мащабни земеделски стопанства, което пък допълнително ще влоши конкурентноспособността на малките и средните стопанства. А те и без това трудно имат достъп до земите от ДПФпо време на тръжните процедури”, добави изпълнителният директор на НАЗ.

Наталия Шукадарова: Смятаме, че този поземлен фонд би могло и следва да се използва много ефективно като инструмент за реализиране на комасираното ползване на земята. 

„Никой не поставя под съмнение исканията на собствениците на земеделски земи, които са били национализирани, не са върнати”, подчерта Румен Христов от СДС. По думите му обаче стои въпросът дали това да става със земи от Държавния поземлен фонд. Според него това намерение е престъпно и то няма да бъде подкрепено и в следващата средносрочна програма. Христов призова членовете на комисията да се работи върху стъпки за обезщетяване на собствениците на земеделски земи, защото „те чакат твърде много време”.