Стремим се към законово регулиране на шафранопроизводството и към окрупняване и уеднаквяване на продукцията, коментира за Агри.БГ Антонио Бонев, който преди пет месеца бе избран за председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България.

Съвет: Стартирайте бизнеса си с климатизирани български шафранови луковици

„Настъпиха доста промени след общото ни събрание в края на февруари. В Управителния съвет на сдружението влязоха нови лица. Благодарение на тяхната активност действаме с малко по-смели и бързи стъпки за изграждане на стабилни връзки в шафранопроизводството и търсенето на пазари“, допълни Бонев.

Той и неговите колеги вече са подали кандидатура за членство в Българска аграрна камара (БАК). В момента уточняват членския внос, така че да могат да си го позволят. Сдружението е все още малка организация, която тепърва се развива.

„Чрез участието ни в БАК се надяваме с помощта на по-опитните колеги да успеем да извоюваме по-силни позиции и да засилим комуникацията с Министерството на земеделието. Поставили сме си за задача да включим шафрана като отделна култура в Таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства в стандартен производствен обем (СПО)“, обясни Бонев.

Друга инициатива, която сдружението е подхванало, е изработката на Наръчник на шафранопроизводителя. Целта е той да бъде полезен за всеки бъдещ колега и вероятно ще бъде готов до края на годината.

„Нашите климатични условия са доста добри за отглеждането на шафран. Имаме членове от различни краища на страната. Научният сътрудник към сдружението консултира производителите по определени точки, включително дали почвите в даден район са подходящи. Разбира се, при над 1500-2000 м надморска височина ситуацията е по-трудна“, подчертава председателят.

Антонио Бонев: Съветвам фермерите първо да погледнат върху възможните варианти за реализация на суровината, преди да се захванат с отглеждането на шафран.

Предимство е, че сдружението издейства за своите членове отстъпки от различни фирми при купуване на торове, електронни везни, качествен анализ на преференциални цени за членовете (ISO 3632), отстъпки за клиентите на шафран от куриерска фирма и др. Производителите се подпомагат във всяко направление.

„Бизнесът наскоро ни обърна внимание, че вече и в търговската мрежа се предлага шафран от членове на сдружението. На нашия сайт всеки производител има електронна визитка на английски език и подава информация какво продава, включително луковици. Желаещите да отглеждат шафран нека се свържат със свой колега, който е близко до тях, защото луковиците там са най-адаптирани към дадените географски условия“, съветва Бонев, който също е производител.

Сдружението прави презентации пред представителите на бизнеса, за да им представи възможността да влагат шафран в своите вторични продукти и да дават добавена стойност на своите крайни клиенти. На пазара вече се предлагат сирене с шафран, шоколад с шафран, козметика с шафран. В процес на разработка са и други продукти. Желанието на производителите е да представят на пазара колко ценен е българският шафран не само като подправка, но и като билка, която благоприятства редица функции в човешкия организъм.

Антонио Бонев: Цените в момента са в диапазона от 25 лв./г у нас до 35-60 евро/г на запад и са такива от дълго време въпреки повишените разходи за производство. 

Качественият български шафран е с тази стойност, защото целият процес при добиване на 1 грам е трудоемък и ръчен. Българските фермери продължават да работят в посока да се заявят твърдо на картата на световното шафранопроизводство. 

„Стъпките, които трябва да извървим, са доста. Като се обединяваме, и държавата, и бизнесът ще ни обръщат повече внимание. Апелирам към шафранопроизводителите да се присъединят към нас, за да бъдем по-силни“, заключи Антонио Бонев, споделяйки за финал, че през есента подготвят Празник на шафрана за първи път в България, за да популяризират скъпоценната билка.