По каква методика ще получат средства земеделските производители, които отглеждат култури, изискващи напояване, по схемата за държавна помощ в размер на 16 млн. лева? За това се питат стопаните, за които достъпът до вода е от жизнено значение за оцеляването им. Иначе за одобрението на схемата съобщиха миналата седмица от Държавен фонд „Земеделие“. 

Фермери получават фактури за вода за напояване на неактуализирани, но високи цени

„Парите ги има, Европейската комисия ги е нотифицирала, но по-важното е да стане ясна методиката за изплащането им, което е големият проблем. Земеделските производители вече имат фактури и се притесняват какво да правят. Средствата са ясни отпреди 5 месеца, но става малко като „Царят дава, пъдарят не дава“, коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоцияция на малинопроизводителите и ягодоплодните. 

От асоциацията настояват за изработката на цялостна стратегия за поливното земеделие, която да се състои от два компонента – единият да бъдат поливните площи, които са осигурени с вода от „Напоителни системи“, а другият - осигуряващите се от сондажи и повърхностни води от Министерството на околната среда и водите. 

Според Петков има проблем, защото умишлено или не, разрешителните се дават много трудно. Освен това са изключително скъпи. Разработката на проект за един кладенец от инженер-хидролог, независимо дали е 5 метра или 150 метра, е в рамките на 1300 – 1500 лева, обясни той.

Освен това, за да се получи разрешително, трябва да се направи многокомпонентен анализ на водата от 42 елемента, който също струва от 1300 до 1500 лева. „

Тази цена е изключително висока“, категоричен е той. 

Според него 90% от производителите на плодове и зеленчуци в Тракийската низина ползват нерегистрирани водоизточници.

„За този процес се нехае, няма статистика досега да има осъден земеделски производител за кражба на вода. В същото време законът предвижда за това деяние 2 години затвор и глоба от 5 000 до 15 000 лева. Става така, че държавата за едни е майка, а за други мащеха. За тези, които крадат водата тя си затваря очите и не ги търси. В същото време, тези които не могат да си откраднат вода биват тормозени и им се извиват ръцете от „Напоителни системи““, уточнява земеделският производител. 

За него е проблем, че оперирайки на едни и същи пазари, едни производители плащат вода по 2.20 лв. за куб.м, а други я крадат. В случая водата е стратегическа суровина, без нея не може да се произведе нито един плод или зеленчук. 

„При положение, че към момента няма осъден земеделски производител за кражба на вода, най-вероятно се плаща някаква такса спокойствие“, предполага Петков. 

Още преди 4 години, от асоциацията са настоявали обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци да се дава само на производители, които показват, че имат сключени договори с „Напоителни системи“ или имат регистрирани сондажи, което показва, че не крадат тази суровина. 

„Уж се прие, но после се замете под килима. По тази причина настояваме да се направи междуведомствена група между Министерството на земеделието, Министерството на околната среда и водите и евентуално Министерството на финансите, за да се подготви Национална стратегия, която да обединява двете основни направления за доставка на поливна вода – „Напоителни системи“ и Министерството на околната среда и водите", заключи Божидар Петков.