Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове е единствената браншова организация, която обединява производители и преработватели в един не много голям, но перспективен и бързо развиващ се бранш. 

Откакто през 2017 г. тази част от сектор „Плодове“ беше лишена от обвързано подпомагане, той се превърна в първия и засега единствен сектор, който е пазарно ориентиран и зависи само от пазара.  За съжаление обаче липсата на пазарни регулации има своята както добра, така и лоша страна. 
Поради тази причина от асоциацията решиха да направят цялостен анализ на производството, преработката, тъговията и потреблението на черупковите плодове в страната, на база на който да се подготвят предложения за промени в нормативната рамка, както на ниво Министерски съвет, така и на ниво Народно събрание. 

“За тази цел помолихме трите институции в страната, които имат отношение към нас, да ни предоставят наличните при тях данни за сектора - Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). 
Информацията, която потърсихме от аграрното министерство е относно производителите и продукцията. 

Държавен фонд „Земеделие“ попитахме за обема на площите и инвестициите. 
Българската агенция по безопасност на храните попитахме за преработвателите и производството на храни, които съдържат ядки.  
Към момента сме получили отговор единствено от БАБХ”, разказа за Агри.БГ Илиас Сарнук, председател на асоциацията. 

“За наше огромно учудване институцията или не разполага с данни или не желае да ни ги предостави. Ние избираме да вярваме, че е второто, защото ако БАБХ не разполага с данни, това означава, че контрол по един сегмент от агрохранителната верига не само няма, но и никога не е извършван”, добави Сарнук.

Какви са въпросите на асоциацията към БАБХ? 

“Поискахме информация за регистрираните пререботватели от 2014 г. до момента, за предприятията от хранително-вкусовата промишленост, които влагат ядки в произвежданите от тях храни, колко ядки са вложени в храни от 2014 г. насам, както и информация за износа на българска продукция.
Нормални въпроси, на които, ако БАБХ няма достатъчно информация да отговори, можеше поне да предостави данните, които е събрала вследствие на извършения контрол от 2014 г. до момента.

Какво обаче получихме като отговор?

Оказва се, че независимо от факта, че всеки един обект за производство, преработка и дистрибуция на черупкови плодове задължително подлежи на регистрация по чл.26 от Закона за храните, в БАБХ не се поддържа база данни за преработватели на черупкови плодове по години от 2014 г.”, коментира Илиас Сарнук.   

Според отговорите от БАБХ се оказва, че всички регистрирани обекти са вписани в публичен Национален електронен регистър, обаче понеже няма законово разписана група храни „черупкови плодове“, ядките попадат в група „Други храни“, където нашите членове са заедно с производителите на хранителни добавки, на цветен прашец и всякакви други видове храни, добави той. 

“Знае се, че в тази група има около 150 обекта (друг е въпросът как в един регистър бройката не е точна, а е около точната бройка), но от отговора на БАБХ стигаме до извода, че никой не знае и не може да каже колко точно са преработвателите на черупкови плодове”, допълни производителят.

По отношение на храните, съдържащи ядки отговорите също са подобни. Българската агенция по безопасност на храните не поддържа база данни на вложените количества черупкови плодове по производители/преработватели/търговци. 

Що се отнася до търговията  - храните, които се търгуват между държавите членки на ЕС се придружават с необходимите търговски документи, като контролът върху тях се осъществява от Областните дирекции по безопасност на храните. 

“В БАБХ, на централно ниво, обаче не се съхраняват данни за търгуваното количество храни между Република България и останалите държави членки на ЕС”, става ясно от отговора на агенцията. 

Въпреки това са налични данни за търговията с трети страни. Там притеснителното е друго – от изнесени 580 тона през 2017 г. износът през 2021 г. се е свил до 43 тона. 

Надяваме се някой да е правил анализ на тази пазарна аномалия и нейните причини, обобщи Сарнук и добави:  

“Ние не искаме да бъдем разбирани погрешно – за нас Българската агенция по безопасност на храните е една от ключовите институции в страната и ние я възприемаме като партньор. 

Ето защо, след като получим и анализираме отговорите на МЗХ и ДФЗ, пак ще попитаме БАБХ за информация, този път с надеждата да получим коректен и изчерпателен отговор на нашите въпроси. 

В крайна сметка целите, които сме си поставили като асоциация по отношение на сектора, са достатъчно амбициозни, за да се нуждаем от един предвидим партньор в лицето на държавната администрация”.