Отпадането на трапезните картофи от обвързаната подкрепа изглежда може да откаже редица производители преди да се намери алтернативен вариант. И фермери, и политици тепърва ще се ориентират в правилата и възможностите на новия програмен период. Възниква въпросът какво ще правят дотогава стопаните в традиционни за картофите райони, чиито основен поминък е отглеждането на тази култура?

Всичко за Кампания 2023 

Калин Миладинов и съпругата му се занимават от 20 години със земеделие в Ихтиманско, където картофите са класика. В тяхното стопанство обаче се отглеждат и зърнени култури и в случая те се оказват спасителен пояс за фермерите. Пред Агри.БГ Калин сподели, че планира да намали площите с картофи за сметка на зърното, защото ситуацията го принуждава. Дали обаче всички в района могат да си позволят това?

„При настоящата ситуация в сектора, без обвързаната подкрепа, картоф за консумация няма как да се гледа. Тук има цели семейства, които се прехранват само с картофопроизводство, сега приключват с дейността. Целият им поминък е застрашен.

Не могат да си набавят току-така машини, за да насеят и отгледат слънчоглед например, имат такива само за картофи. Едно преориентиране на производството, дори и в малки размери, е скъпо и не става от днес за утре, така че проблемът е много сериозен”, коментира Миладинов.

Според него тези дългогодишни в повечето случаи земеделци сега няма да могат да изпълнят изискванията за сеитбооборот. Ако пък насочим вниманието към пазара, то и там несигурността е голяма по думите му, защото никой не знае наесен каква ще е цената на картофа – 20, 30 или 80 стотинки.

„Бъдещето е много неясно. Това убива всякакво желание за работа”, заключи ихтиманският земеделец. Разбира се, не само загубата на една субсидирана помощ гнети фермерите. Повишената себестойност на картофопроизводството също спъва земеделците.

„Няма как с 1500-600 лв. NPK и над 1000 лв. карбамид да се получат нещата. Разходите ни значително скочиха”, подчерта Миладинов.

Има и локални проблеми, които допълнително утежняват положението на производителите в Ихтиманско. Напояването например е един такъв регулярен и сериозен проблем.

„Районът е високопланински, имаме инсталация, която е амортизирана и проблемите са много. Поемаме разходите по направа на инсталацията, купуваме си части, наемаме си багери, с наши средства си възстановяваме, плащаме на работници и т.н. и отделно си плащаме водата на цената, на която е. А картофът е като малко детенце – не го ли нахраниш, плаче, после ние плачем и така”, казва за финал Калин Миладинов.