Все по-често се случва българи, живели с години в чужбина, стигнали до различни точки на света, видели и преживели толкова много, в един момент от живота си да се върнат в родината и да започнат отначало. И то със земеделие.

Земеделието връща двама млади от чужбина

Ели Шербан е една от тях. Пътят й от морската столица Варна до добричкото село Смин минава през гръцкия остров Родос, екзотична Азия и слънчева Калифорния. Вече пет години обаче Ели ходи боса из нивите на северното ни Черноморие, отглеждайки традиционни зеленчуци и експериментирайки с нетрадиционни сортове. Като онзи катранено черен боб, за чието съществуване дори не е подозирала.

„Един бразилец, женен за българка, ми каза, че всеки ден там ядат черен боб вместо месо. Даде ми кофичка с бобчета и аз ги посях на моята нива. Тя роди страхотен боб. По-късно се сдобих с 200 кг биологичен черен боб от Германия. Насях 20 дка. Сега си го гледам в нашата Добруджа, без никакви химикали, събирам го на ръка“, обяснява Ели. 

Бобът продава в две собствени магазинчета във Варна. Те са тип хранителни с идеята да предлагат сезонни зеленчуци от април до късна есен и целогодишно, специално подбрани италиански, турски и гръцки хранителни продукти. 

„Предлагаме качествени продукти и на български малки производители, като сирена, вина, млека. Идеята ми е да подпомагам дребния бизнес като мен“, казва Ели. 

Тя е една от многото български производители, които, принудени от ниските изкупни цени, търсят решение за собствен бизнес.

„От място ми изкупуваха пъпешите за 30 ст. и ги препродаваха за 2 лв. Затова си купих мой бус и продавам директното на клиента. Така сме се разпределили, че аз и майка ми сме на нивата, а дъщеря ми е във Варна и се занимава с магазините. Сега пъпешите се берат от нивата, бусът изминава 100 км, стоката е директна и цената е достойна – пъпеши без химия за 1,50 лв., което е добре за всички“, категорична е Ели. 

Целият си живот тя е работила за себе си, няма нито един работен ден за някой друг. И бизнес нюхът никога не й изневерява – от дизайна на луксозни детски дрехи през изработката на бижута до магазинчето за ръчно правени неща на гръцки остров. А днес е земеделски производител, който отново продава за себе си и семейството си.

„С многото познанства по света работя върху още няколко проекта, имам идеи да внасям качествени турски и гръцки продукти. Това е нашата политика – в нашето магазинче продаваме малки компании с качествени, полезни и ценни продукти. Мисля още как продуктът, който произвеждам, да бъде продаван целогодишно. Затова ходя на изложения в Италия и Турция, следя тенденциите и сме се насочили към затваряне на цикъла“, разказва Ели.

Междувременно извънредното положение заради коронавируса извади много фермери от зоната им на комфорт. Но Ели е свикнала – твърди, че живее целия си съзнателен живот от една криза в друга. Дава за пример как преди време изгарят две помпи за напояване, което обрича на загуба цялата й реколта.

„Беше трагедия, нямахме други доходи. На следващата пролет започнах да продавам онлайн и да разнасям с буса по къщите. Тогава събрах толкова много клиенти, че на есен успях да продам цялата продукция само по Интернет. Впоследствие те станаха още повече и аз си отворих магазинче, а след него – и още едно. Така една трагедия, преживяна от моето семейство заради авариите, ни даде възможност да открием бизнес, който ние не виждахме. Защото ако всичко ти е наред, не се замисляш в каква още насока може да се развиеш“, убедена е Ели. 

Така е и сега. Извънредното положение дори е увеличило онлайн продажбите през фейсбук страницата на Свободен хранителен кооператив. Сега те са се нормализирали, но пред производителката остава още една спънка. Заради многото кражби на нивата, заради които миналото лято е спяла два месеца в буса, днес тя обмисля с какви култури да се захване, които хем да й носят печалба, хем да не са толкова апетитни за крадците. 

Предизвикателствата продължават, но Ели е убедена, че ще се справи, защото има подкрепата на още две поколения жени – на 82-годишната си майка Елза и на 23-годишната й дъщеря Белла. И не на последно място са връзката й със земята и изборът й да произвежда чиста храна.