Ели е цветна жена, обиколила цял свят – от Калифорния до Далечна Азия. Говори бавно, премислено, всяка дума идва в точния момент и на място. Прескача от случка в случка, разказвайки историята на своя живот – от успешния й бизнес с луксозни детски дрехи в центъра на Варна, през изработката на плетени аксесоари за известен моден бранд и магазина за ръчно правени неща на гръцкия остров Родос до завръщането й на нивата в добричкото село Смин.

Дамите в селското стопанство

Ели говори за земята с възхищение, връзката й с нея е много ценна. От затоплянето през месец май до късна есен ходи боса из нивата. Земята е и тази, която свързва три поколения жени – 82-годишната баба Елза, 45-годишната Ели и 23-годишната й дъщеря Белла. Заедно отглеждат 60 дка със сезонни зеленчуци, продават в два собствени магазина в морската столица и обмислят затваряне на цикъла с преработка.

Животът Ви е толкова пъстър. Какво Ви накара да се установите на брега на Черно море и да се захванете със земеделие?

Години наред съм живяла в чужбина, но през лятото на 2015 г. се върнах в България и започнах живота от начало. Земята е наследство от дядо ми. Дълги години майка ми се занимаваше с нея, докато аз странствах. Тя беше най-възрастният регистриран земеделски производител в района. За нас земята, която гледаме, не е бизнес за пари, а начин на живот. Това, което произвеждаме, е първо храната лично за нас. Да сме свързани със земята и да произвеждаме чиста храна е избор на цялото ми семейство.

Не Ви ли липсват пътуванията и познанствата с толкова много и различни хора?

Преди пътувах изключително много, на година ходих по пет пъти само до Азия. На остров Родос пък живеех с много интересни хора на изкуството от къде ли не. А сега съм на полето, аз съм кака Ели, общувам си с местните. Преди 2 – 3 седмици поливам лука и го гледам как пониква. В този момент осъзнавам, че има едно движение отвътре навън. Изумително. Този момент на осъзнаване беше вътрешно преживяване. Сега си стоя на едно място като моя лук, никъде не пътувам, но точно това стоене някак си ми дава нужното движение отвътре навън.

Как съжителстват три жени от различни поколения под един покрив?

Майка ми е на 82 години и е машинен инженер по образование. Тя има толкова голям опит и остър ум. Дъщеря ми пък е от новата генерация, която преживява света по толкова различен начин. Тя завърши балет в музикалното училище във Варна. Живя в Милано 4 години, където учи в частно училище за моден дизайн. След това реши, че не вижда бъдещето си в Италия и се върна, за да работи с мен и баба си. Тази земя обединява три поколения, които биха имали отделен живот, преживявания, проблеми. А сега, когато сме свързани, ние обменяме опит и идеи, което е много ценно.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?

Проблемите са безкрайно много, включително и кражби на реколтата от полето, но това, което ме мотивира, е именно връзката между трите поколения. Друго, което ме движи напред, е поколението на моята дъщеря, което поставя себе си на първо място. Те са вече осъзнати и имат отношение към храната. Тези хора става все повече. Не на последно място са клиентите, които идват и казват: „Такъв пъпеш не съм ял от дете, дядо ми имаше такъв бостан“. 

Страшно ли е да се живее в криза?

Скоро си мислех колко кризи съм преживяла, но след всяко сътресение моят живот се е подобрил. След всички трагедии, които преживяваме, ако не паднем и не се дадем на отчаянието, качеството ни на живот се подобрява. Като се променим отвътре, и ситуациите отвън се променят. Като го осъзнаем, може да приемем кризите и катастрофите, особено на полето. Всяко зло за добро, в буквалния смисъл. Всеки го знае, но е важно да го осъзнаеш, да размислиш, да намериш изход от ситуацията. Аз винаги намирам изход от ситуацията.  

Предимство ли е да си жена в мъжки бизнес?

На 100% помага. Имам клиенти от магазина с луксозни детски дрехи, същите си купуваха гривни и гердани, а сега търсят моите чушки и пипер. Ти не продаваш продукт, а себе си, своята лична история. И когато преживяваш продукта и ти идва отвътре, само тогава можеш да успееш и през всичките кризи, които минаваш, да намериш светлинка в тунела и да продължиш. Тогава вече няма значение дали си мъж, или жена, ако имаш своята лична история. Това, което ми помага, е не толкова, че съм жена в мъжки бизнес. Да, това е едно предимство. Но най-голямото предимство е, че аз продавам моята лична история. Ти си продължение на това, което предлагаш на хората, на твоята идея и тя е истинска само тогава, когато е преживяна. Не да се спекулира с пола, а всеки да намери своята сила и да разкаже личната си история.